Когато Мартина чу от Виктор, че Айлин не отговаря, се разтрепери притеснение. Айлин никога не оставаше телефона си незареден. Особено пък за цял ден. Нещо се беше случило, усещаше го, нещо много неприятно. Каза на Виктор, че тя също не знае нищо, но обеща да звънне на сестра и колкото се може по-бързо, за да знаят какво е станало. Сестрата на Айлин обаче сама и звънна преди самата Мартина да и позвъни.Тя също се опитала да се свърже със сестра си и като не могла решила да се обади тук. Разказа на Мартина всичко, което се беше случило сутринта и колко била уплашена Николай да не и е направил нещо.
-Сигурно и е взел телефона - предположи Мартина. Затова не може да се обади. А ти обади ли се на Николай да питаш къде е тя?
-Не съм. Страхувах се да не го ядосам още повече. Сутринта беше подивял. Не можеше да си намери място докато тя не се прибра сутринта. Даже ми взе телефона да не би случайно да я предупредя, че и готви капан.
„Горката Айлин!”, помисли си Мартина. - Сигурно я е пребил, мръсника - тя прехапа устни.” Спомни си колко пъти я беше бил и то за много по-незначителни неща, а сега...дори не искаше да си помисли какво може да и е направил.
-Какво да правим, Мартина? Всичко е така объркано. За капак на всичко днеска нашите получиха писмо със снимки на Айлин и Виктор. Баща ми е бесен. Знаеш колко държи на честта на семейството. Всичко се стовари върху Айлин и аз не знам как да и помогна.
-Вашите знаят ли, че Николай я бие?
-Казах им, обаче баща ми каза, че това не е начин да се спаси от него. Като не върви е редно да се разведе, а не да излиза с разни мъже.
-Може би отдавна трябваше да го направи. Но ти не се плаши. Аз ще звънна на Николай и ще кажа, че трябва спешно да говоря с Айлин, а не мога да я намеря. После ще се чуем пак.
Мартина въздъхна тежко. Хич не и се говореше с Николай, но май това беше единствения начин да разбере какво става.
Николай отговори още на първото позвъняване с престорено весел глас.
-Мартина, скъпа, как си? Отдавна не си се обаждала.
-Здравей, Ники. Благодаря ти, добре съм. Аз...обаждам се защото ми трябва спешно номерът на нейна колежка, която води детето си на занимания при мен, а цял ден телефонът и дава заето. Тя там ли е да говоря с нея?
-За съжаление не е. Излезе с Дани на разходка. А телефонът сутринта го пусна в тоалетната и сега не работи.
-Може ли да и предадеш да ми звънне като се прибере? Наистина ми трябва спешно.
-Разбира се ще и предам. А сега ме извини, че някой звъни на вратата.
„Долен лъжец!” каза си тя. Била на разходка, друг път! Ако беше така щеше да намери начин да се обади. Трябваше да намери начин да се добере до Айлин, където и да се намираше. Реши да се обади в болницата и да провери графика и за седмицата. Казаха и, че е на работа от понеделник, но мъжът и се обадил да каже, че е болна и щяла да отсъства два дни. Два часа по-късно Мартина, Виктор сестрата на Айлин седяха в дневната на Мартна и обсъждаха план за действие. Виктор искаше да отидат да я търсят в дома и още сега, но Мартина каза, че сега това не е разумно. По-добре да изчакат до понеделник и да отидат докато Николай не е там.
-Но днес е събота! - каза Виктор. - Как мога да стоя така до понеделник?
-Налага се, Виктор! Иначе неволно може да предизвикаме някоя беда. Трябва да разберем кога Николай е на работа, за да може да отидем до къщата.
-Аз ще разбера - каза сестра и.
-Добре тогава. Значи ще се чуем пак утре и ще се разберем какво да правим.
Съвсем естествено при подобни случаи, никой от тримата не можа да спи спокойно нито тази, нито следващата вечер. Разбраха, че Николай е първа смяна през деня, което беше добре, защото можеха да отидат още сутринта.
В понеделник сутринта, развълнувани пиеха кафе в едно малко квартално кафене когато видяха Николай да излиза от къщата, заедно с Дани, която беше готова за детската градина и беше помъкнала цял куп играчки, стърчащи от раницата и. Едва изчакаха петнайсетина и повече минути, в случай, че Николай случайно се върне за нещо и после тръгнаха бързо към къщата. Звъннаха на звънеца и зачакаха, но никой не им отговори. Обиколиха къщата да огледат дали няма някъде отворен прозорец откъдето да надникнат, но всичко беше затворено. Върнаха се пак отпред и пак позвъниха, но този път Виктор чукна силно по вратата.” Айлин”, извика Мартина.
След малко се чуха стъпки, които се доближаваха към вратата.
-Айлин - повтори Мартина.
-Ти ли си, Марти? Гласът на Айлин беше така слаб, че едва се чуваше. После чуха само ридание.
-Аз съм скъпа,тук сме с Виктор и сестра ти...добре ли си?
-Добре ли си, скъпа? - обади се и Виктор. - Какво ти е направил ? –нетърпеливо попита той.
-Виктор, не можах да ти кажа...аз...
-Няма значение, Айлин...хайде отвори ни...
-Не мога, заключена съм, нямам телефон, нямам пари, нямам нищо, даже не дава на Дани да стои при мен...Айлин пак се разплака.
-Ще разбия вратата - каза Виктор.
-По-добре не, Вики - каза Мартина. - Айлин, може ли да се пуснеш през терасата?
-Терасите са заключени също - каза Айлин.
-А прозореца на банята? – сети се Мартина.
-Много е малък, не знам дали мога да мина през него.
-Хайде, вземи си най-важното и опитай да се промушеш.
След малко видяха малкото прозорче да се отваря, а след това и Айлин да се провира през него. Те и помогнаха и я издърпаха на земята. Тя не приличаше на себе си. Лицето и беше леко отекло, а единия клепач толкова надут, че почти затваряше окото и. Забелязала мълчанието на приятелите и, породено от външния и вид я накара да се засмее в присъщия и забавен стил: - Нищо страшно...авангарден грим само...
-Айлин...скъпата ми - Виктор я взе в прегръдките си. Как беше възможно някой да посегне на такова крехко същество, каквото беше Айлин и да направи подобно нещо с лицето и. Кръвта му кипна и го обзе такъв гняв, че ако Николай беше тук щеше да го убие с голи ръце.
-Това никога повече няма да се случи, чу ли Айлин, никога! Още сега отиваме в полицията да пуснеш жалба. А после при адвокат да подадеш молба за развод. Изобщо не трябваше да се стига дотук, изобщо.
-Да се махаме оттук, ще говорим в колата” каза Мартина и цялата група тръгна към колата на Виктор, паркирана на отсрещната улица. Айлин им разказа какво беше станала, както и заплахите му, че няма да види Дани ако поиска.
-Не се страхувай. Още сега ще мина да взема Дани и ще я заведа у дома, да видим как ще дойде и ще се изправи пред татко - каза Дениз, сестрата на Айлин.
Целия ден на Айлин мина в даването на обяснение и размотаване от едно място на друго, но в крайна сметка вече имаше подадена жалба срещу Николай и молба за развод. Най-мъчително и най-унизително за нея беше изваждането на медицинско свидетелство и снимките, удостоверяващи нараняванията и. Никой от колегите и не беше разбрал, че има проблеми и че често беше бита, но ето че сега нямаше как да го скрие.
-Ще те заведем вкъщи - каза Виктор, милвайки с ръка косите и. - Милата ми Айлин, повече никой няма да те докосва, обещавам!
- Забравих да ви кажа нещо, Виктор. Дениз ми каза, че вчера техните са получили писмо със снимки на теб и Айлин и баща и бил доста ядосан. Не знам дали е уместно да ходим и ние.
- Разбира се, че е уместно, Марти. Ако баща и реши да я изгони, къде ще отиде? Това е малко вероятно, разбира се, но аз няма да я оставя сама. Снимки, казваш...кой мръсник е направил това? Само да ми падне!
- Снимки ли? И Николай онази вечер държеше също плик със снимки. Не бяха кой знае какви, аз и Виктор пред кафенето до болницата, но все па някой нарочно ги е изпратил.
Разговорът с бащата на Айлин никак не беше лесен, но в крайна сметка кой би седял безучастно когато някой беше постъпил така с детето ти. Вярно, че не бяха за пример, но Айлин и Виктор се обичаха и искаха да се радват на тази любов. Виктор разкри пред баща и цялата си душа и го увери, че никога повече не трябва да се притеснява за детето си, защото тя ще бъде негова грижа. Късно вечерта след много сълзи и обещания, Айлин лежеше в стаята си и слушаше равномерното дишане на малкото слънчице до нея. За първи път от известно време спа непробудно чак до сутринта.
-Сигурно и е взел телефона - предположи Мартина. Затова не може да се обади. А ти обади ли се на Николай да питаш къде е тя?
-Не съм. Страхувах се да не го ядосам още повече. Сутринта беше подивял. Не можеше да си намери място докато тя не се прибра сутринта. Даже ми взе телефона да не би случайно да я предупредя, че и готви капан.
„Горката Айлин!”, помисли си Мартина. - Сигурно я е пребил, мръсника - тя прехапа устни.” Спомни си колко пъти я беше бил и то за много по-незначителни неща, а сега...дори не искаше да си помисли какво може да и е направил.
-Какво да правим, Мартина? Всичко е така объркано. За капак на всичко днеска нашите получиха писмо със снимки на Айлин и Виктор. Баща ми е бесен. Знаеш колко държи на честта на семейството. Всичко се стовари върху Айлин и аз не знам как да и помогна.
-Вашите знаят ли, че Николай я бие?
-Казах им, обаче баща ми каза, че това не е начин да се спаси от него. Като не върви е редно да се разведе, а не да излиза с разни мъже.
-Може би отдавна трябваше да го направи. Но ти не се плаши. Аз ще звънна на Николай и ще кажа, че трябва спешно да говоря с Айлин, а не мога да я намеря. После ще се чуем пак.
Мартина въздъхна тежко. Хич не и се говореше с Николай, но май това беше единствения начин да разбере какво става.
Николай отговори още на първото позвъняване с престорено весел глас.
-Мартина, скъпа, как си? Отдавна не си се обаждала.
-Здравей, Ники. Благодаря ти, добре съм. Аз...обаждам се защото ми трябва спешно номерът на нейна колежка, която води детето си на занимания при мен, а цял ден телефонът и дава заето. Тя там ли е да говоря с нея?
-За съжаление не е. Излезе с Дани на разходка. А телефонът сутринта го пусна в тоалетната и сега не работи.
-Може ли да и предадеш да ми звънне като се прибере? Наистина ми трябва спешно.
-Разбира се ще и предам. А сега ме извини, че някой звъни на вратата.
„Долен лъжец!” каза си тя. Била на разходка, друг път! Ако беше така щеше да намери начин да се обади. Трябваше да намери начин да се добере до Айлин, където и да се намираше. Реши да се обади в болницата и да провери графика и за седмицата. Казаха и, че е на работа от понеделник, но мъжът и се обадил да каже, че е болна и щяла да отсъства два дни. Два часа по-късно Мартина, Виктор сестрата на Айлин седяха в дневната на Мартна и обсъждаха план за действие. Виктор искаше да отидат да я търсят в дома и още сега, но Мартина каза, че сега това не е разумно. По-добре да изчакат до понеделник и да отидат докато Николай не е там.
-Но днес е събота! - каза Виктор. - Как мога да стоя така до понеделник?
-Налага се, Виктор! Иначе неволно може да предизвикаме някоя беда. Трябва да разберем кога Николай е на работа, за да може да отидем до къщата.
-Аз ще разбера - каза сестра и.
-Добре тогава. Значи ще се чуем пак утре и ще се разберем какво да правим.
Съвсем естествено при подобни случаи, никой от тримата не можа да спи спокойно нито тази, нито следващата вечер. Разбраха, че Николай е първа смяна през деня, което беше добре, защото можеха да отидат още сутринта.
В понеделник сутринта, развълнувани пиеха кафе в едно малко квартално кафене когато видяха Николай да излиза от къщата, заедно с Дани, която беше готова за детската градина и беше помъкнала цял куп играчки, стърчащи от раницата и. Едва изчакаха петнайсетина и повече минути, в случай, че Николай случайно се върне за нещо и после тръгнаха бързо към къщата. Звъннаха на звънеца и зачакаха, но никой не им отговори. Обиколиха къщата да огледат дали няма някъде отворен прозорец откъдето да надникнат, но всичко беше затворено. Върнаха се пак отпред и пак позвъниха, но този път Виктор чукна силно по вратата.” Айлин”, извика Мартина.
След малко се чуха стъпки, които се доближаваха към вратата.
-Айлин - повтори Мартина.
-Ти ли си, Марти? Гласът на Айлин беше така слаб, че едва се чуваше. После чуха само ридание.
-Аз съм скъпа,тук сме с Виктор и сестра ти...добре ли си?
-Добре ли си, скъпа? - обади се и Виктор. - Какво ти е направил ? –нетърпеливо попита той.
-Виктор, не можах да ти кажа...аз...
-Няма значение, Айлин...хайде отвори ни...
-Не мога, заключена съм, нямам телефон, нямам пари, нямам нищо, даже не дава на Дани да стои при мен...Айлин пак се разплака.
-Ще разбия вратата - каза Виктор.
-По-добре не, Вики - каза Мартина. - Айлин, може ли да се пуснеш през терасата?
-Терасите са заключени също - каза Айлин.
-А прозореца на банята? – сети се Мартина.
-Много е малък, не знам дали мога да мина през него.
-Хайде, вземи си най-важното и опитай да се промушеш.
След малко видяха малкото прозорче да се отваря, а след това и Айлин да се провира през него. Те и помогнаха и я издърпаха на земята. Тя не приличаше на себе си. Лицето и беше леко отекло, а единия клепач толкова надут, че почти затваряше окото и. Забелязала мълчанието на приятелите и, породено от външния и вид я накара да се засмее в присъщия и забавен стил: - Нищо страшно...авангарден грим само...
-Айлин...скъпата ми - Виктор я взе в прегръдките си. Как беше възможно някой да посегне на такова крехко същество, каквото беше Айлин и да направи подобно нещо с лицето и. Кръвта му кипна и го обзе такъв гняв, че ако Николай беше тук щеше да го убие с голи ръце.
-Това никога повече няма да се случи, чу ли Айлин, никога! Още сега отиваме в полицията да пуснеш жалба. А после при адвокат да подадеш молба за развод. Изобщо не трябваше да се стига дотук, изобщо.
-Да се махаме оттук, ще говорим в колата” каза Мартина и цялата група тръгна към колата на Виктор, паркирана на отсрещната улица. Айлин им разказа какво беше станала, както и заплахите му, че няма да види Дани ако поиска.
-Не се страхувай. Още сега ще мина да взема Дани и ще я заведа у дома, да видим как ще дойде и ще се изправи пред татко - каза Дениз, сестрата на Айлин.
Целия ден на Айлин мина в даването на обяснение и размотаване от едно място на друго, но в крайна сметка вече имаше подадена жалба срещу Николай и молба за развод. Най-мъчително и най-унизително за нея беше изваждането на медицинско свидетелство и снимките, удостоверяващи нараняванията и. Никой от колегите и не беше разбрал, че има проблеми и че често беше бита, но ето че сега нямаше как да го скрие.
-Ще те заведем вкъщи - каза Виктор, милвайки с ръка косите и. - Милата ми Айлин, повече никой няма да те докосва, обещавам!
- Забравих да ви кажа нещо, Виктор. Дениз ми каза, че вчера техните са получили писмо със снимки на теб и Айлин и баща и бил доста ядосан. Не знам дали е уместно да ходим и ние.
- Разбира се, че е уместно, Марти. Ако баща и реши да я изгони, къде ще отиде? Това е малко вероятно, разбира се, но аз няма да я оставя сама. Снимки, казваш...кой мръсник е направил това? Само да ми падне!
- Снимки ли? И Николай онази вечер държеше също плик със снимки. Не бяха кой знае какви, аз и Виктор пред кафенето до болницата, но все па някой нарочно ги е изпратил.
Разговорът с бащата на Айлин никак не беше лесен, но в крайна сметка кой би седял безучастно когато някой беше постъпил така с детето ти. Вярно, че не бяха за пример, но Айлин и Виктор се обичаха и искаха да се радват на тази любов. Виктор разкри пред баща и цялата си душа и го увери, че никога повече не трябва да се притеснява за детето си, защото тя ще бъде негова грижа. Късно вечерта след много сълзи и обещания, Айлин лежеше в стаята си и слушаше равномерното дишане на малкото слънчице до нея. За първи път от известно време спа непробудно чак до сутринта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар