Нора не можеше да си намери място откакто съседката им я беше попитала за дъщерята на тяхната братовчедка, която била спала у тях. Струваше и се невъзможно Виктор да си позволи да доведе някоя жена у дома. И все пак ако беше вярно и нямаше никаква братовчедка? Виктор и беше разказал, че Ели, детето на братовчедка му от София била на някакъв семинар тук и се обадила да преспи у тях, че нямало автобус след шест часа. Нора прехвърляше наум всички възможности. Дали Виктор, изплаше н от това, че съседката им ги е видяла е съчинил историята и побърза да и я разкаже или пък беше истина. Можеше лесно да провери като се обади на Ели, но не трябваше да звучи така, сякаш прави проверка. Взе телефона, поколеба се малко, но после бързо набра номера.
-Ели,миличка, леля Нора е. Исках да те чуя как си след пътуването...кое пътуване ли?...за семинара...казаха ми, че си била на семинар тук и аз реших да ти се скарам защо не си се отбила у нас...не си идвала скоро? Хаха, да, миличка, сигурно са се припознали...да...добре тогава. Ако идваш непременно да се обадиш, нали?
Нора кипеше от яд докато затваряше телефона. „Мръсен лъжлив червей! Имал е наглостта да ми доведе някаква мърла в къщата! Не мога да повярвам!” Не можеше да не забележи все по-честите му отсъствия от къщи, даже напоследък сякаш го правеше нарочно, да я предизвика. Откакто родителите му отсъстваха беше станал още по-нагъл. Тя знаеше, че той иска да се разведе, но това нямаше да стане. Може да не е нейн, но няма да е на никоя друга. Нора прехвърляше наум последните събития. Забелязваше колко весел и щастлив изглеждаше, с какво старание избираше дрехите и белъото си, как си пееше в банята. Тя много добре знаеше, че той и изневерява. Може би повечето мъже го правеха, мислеше си тя, особено когато от години нямаха никакви отношения. Тя, разбира се, също имаше своите приключения за една нощ, но това беше друга история. Сега обаче ставаше нещо много сериозно, толкова сериозно,че тя дори и не предполагаше колко. Реши, че трябва да действа, трябва да разбере какво става. Вече знаеше оттук-оттам някакви неща за Виктор и някаква жена, с която са го виждали, обаче никой не беше казал коя е.
Нора не можеше да допусне, че Виктор ще бъде с друга, нямаше да го позволи, дори щеше да използва всички женски номера, за да прекрати подобна връзка. Освен това знаеш слабото му място- децата и изобщо нямаше да се поколебае да ги използва в тази битка.
Много скоро проучванията на Нора дадоха резултат. Разбра, че двамата често пиели кафето си в кафенето до болницата и че си правели екскурзии, но все още не знаеш коя е тя. Това се превърна в основната цел в живота на Нора сега. Тя беше като някаква хрътка, която се опияняваше от преследването на жертвата си и нямаше да спре докато не я хванеше в здравата си хватка. Тя имаше две приятелки, които въвлече в цялата история и почти всеки ден се събираха да правят разбор. Докато един ден най-накрая разбра коя е жената. Знаеше, че е някоя от болницата, отдавна се говореше за това, но сега вече знаеше името и. Айлин! Женена, с дете, на всичкото отгоре с турски произход.Не можеше да повярва! Очакваше да е някоя двайсетгодишна пикла, за която е престижно да излиза със застаряващ доктор и да го използва за да я разкарва насам-натам. Но семейна жена! Тя бързо пресмяташе наум какви варианти са възможни. До колко сериозно беше всичко това. Когато по-късно научи, че връзката продължава малко повече от година и половина се почувства истински застрашена. Тази жена се беше настанила трайно до Виктор и явно нямаше никакво намерение да го пусне. Трябваше да научи всичко за нея, за семейството и, за мъжа и, за работата и , за интересите и намеренията и, всичко, което би и помогнало да я унищожи. Любопитно и беше дали съпругът и знаеше. Ако не, трябваше да научи!
Няколко дни поред стоеше близо до кафенето до болницата с надеждата да ги види. Искаше и се да види как изглежда тази жена. Интересно и беше какво и беше специалното, че държеше Виктор цяла година и повече в ръцете си. Ето, че наблюдението и беше успешно. Виктор и Айлин излязоха от кафенето. Изглеждаха толкова щастливи заедно, че и идваше да ги застреля. Но вместо това извади един малък фотоапарат направи няколко снимки. Не можеше да отрече, че жената беше красива. Личеше, че имаше стил. Целият и вид го подсказваше. Беше млада и красива, с хубава работа, а всичко това накара Нора да побеснее още повече. Друго щеше да е ако беше някоя безлична и глупава девойка, но тази жена...Нора въздъхна. Щеше да и е много по-трудно да я победи по честен начин. Но затова пък тя имаше много нечестни в резерва.” В любовта и на война, всичко е позволено”, казваше си тя, решена да стигне до края.
Виктор и Айлин не подозираха за плановете на Нора и продължаваха да се виждат всеки път, когато това беше възможно. За Виктор това беше по-лесно, защото отношенията им с Нора бяха ясни и двамата и гледаха да не си пречат, Теодор си беше в София, а Нора се занимаваше с дъщеря им докато Айлин имаше съпруг и дете,за което да се грижи. Времето минаваше, но любовта им не намаляваше. Тя беше толкова силна, както от първия миг, когато се видяха.
-Смяташ ли, че любовта се разпалва още повече, когато има препядствия пред нея, Виктор? Или намалява ако всичко е тихо и кротко.
-Мисля, че когато има любов тя е такава, каквато е, Айлин. Ако е силна, тя е силна, независимо от обстоятелствата. Като нашата, нали!
-Като нашата, - кимна тя. - Не забравяй, че ние сме женени в сърцата си.
-Как бих могъл, скъпа. Цял живот съм свързан с теб с пръстен от маргаритка.
Виктор беше направил всички подобрения по къщата на село. Превърнал го беше в едно уютно семейно гнездо, в което смяташе да доведе Айлин завинаги. В началото прекарваше само съботите и неделите тук, но сега започна да остава и през седмицата. Нора, въпреки нежеланието си да стои на село, настояваше да идва с него и Ками през почивните дни. Виктор беше принуден да я взима, иначе имаше опасност да дойде сама и то в неподходящ момент. Това също беше начин на Нора да разузнава. Всеки път тя подлагаше къщата на унищожителен „обиск” за да търси доказателства, че Айлин е била тук. И един ден намери. Докато ровеше из шкафчето до леглото събори кутийка с разни дрънкулки, които се разпиляха наоколо. Навеждайки се под леглото да вземе една гривна видя, че нещо се беше омотало в ъгъла между матрака и долната част от рамката на леглото. Дръпна го и видя, че е лека дантелена нощничка. Ужасена я хвърли на земята. После я взе обратно и я помириса. Миришеше на скъп парфюм! Лилава! Нора никога не би облякла подобна. Тя присви очи и я замачка ожесточено в ръцете си. Това вече премина границата и и причерня. Взе нощницата и отиде в дневната да потърси Виктор. Той стоеше с гръб към нея и приготвяше пържоли за барбекюто.
-Какво е това, Виктор? - тропна с крак Нора.
Виктор се обърна, държейки пържола в ръка и докато разбере какво става тя го замери с нощницата. „ Нощницата на Айлин”, помисли си Виктор.
-Полудя ли, Нора или какво?
-Аз ли съм полудяла, бе! Или теб те хваща кризата на средната възраст та се занимаваш с разни екзотични момиченца, с които с прекарваш времето?
-Какви ги говориш? - Виктор се опитваше да спечели време. Истината беше, че Нора успя да го изненада, но беше повече от изненадан когато я чу да казва: - Говоря за Айлин, глупако! За малката, сладка Айлин, която си има мъж и дете и работи в болницата и с която се забавляваш цяла година!
Виктор въздъхна. Нора знаеше. От колко ли време ги дебнеше. Но това беше без значение. Ето, че истината излезе наяве. Изпита облекчение.
Никой не беше подготвен за скандала, който разрази по-късно, когато и родителите на Виктор разбраха какво става. Това беше голям срам за семейството им, но единственото, което можеха да направят в момента е да се обаждат по телефона на Виктор и да казват, че е срам за семейството. Той обаче в последно време не вдигаше телефона си и те разговаряха само с Нора, измисляйки най-разнообразни начини за „спасение” на Виктор. Нора започна кампания с цел очернянето и злепоставянето на Айлин и дори това да не постигна резултата, който очакваше тя се чувстваше някак удовлетворена от това, което правеше. Реши, че е време да стигне още по-далече като изпрати писмо със снимките, които беше направила, на мъжа на Айлин. Изпрати ги по куриер на работата му и с радост видя как малко след това той изфуча с колата си. Ако тя не може да спре Виктор, то надяваше се мъжът на Айлин да я укроти. Беше разбрала, че често използва юмруците си и се надяваше и този път да го направи. Искаше и се да накара Айлин да страда, независимо по кой начин. Но това и се стори недостатъчно, ето защо изпрати подобни писма и на родителите на Айлин и в работата и. Беше посяла семената на отмъщението и сега чакаше богата реколта. „Никой не се подиграва с Нора Пейчева” каза тя докато гледаше отражението си в огледалото.- Никой!”
Виктор няколко пъти и каза, че иска да се разведат, но тя не искаше и да чуе за подобно нещо. Всяка вечер по скайпа плачеше пред родителите на Виктор и казваше колко унизително е състоянието, в което той я поставя. Те я посъветваха да изтърпи още малко докато се върнат и сложат всичко на мястото си. Това обаче не и беше достатъчно и тя започна да въвлича и децата в това нещо. Обаждаше се да плаче на Теодор колко е нещастна, че баща му се държи лошо с нея, говореше на Ками, че има лоша жена, която иска да открадне татко и децата съвсем естествено се обявиха в защита на майка си. Тя започна да свиква семейни съвети, на които всички обстрелваха Виктор с обвинения и му напомняха, че има отговорности към това семейство и че няма да позволят семейното им наследство да се пилее по разни нахални женички. Виктор отбиваше атаките им и в същото време не се чувстваше добре, защото обичаше децата си и по никакъв начин не би ги наранил или би спрял да се грижи за тях. Щеше да се грижи за тях, независимо дали ще живее с майка им или не. Опита се да говори с Тео, който вече беше голям, но не получи разбиране, а само обвинения от него. Ками го отбягваше или пък говореше за другата жена. Положението ставаше нетърпимо, но Виктор нямаше никакво намерение да се остави да го манпулират. Защо да няма право да живее с който поиска. Искаше да го направи по най-нормалния начин, който човечеството беше измислил, а именно да се разведе, но за Нора това беше невъзможен вариант. Можеше, разбира се, да не живее с нея, но щеше да бъде женен за нея въпреки всичко и беше сигурен, че щеше да му превърне живота в ад. Предложи на Айлин да подаде молба за развод, за да може поне тя да избегне нещата, на които той беше подложен. „Трябва да побързаш, Айлин”, каза той. „Не ми се иска да пострадаш. А доколкото познавам Нора, ще направи всичко, за да ти навреди”
Виктор не предполагаше колко прав щеше да се окаже. Когато се обади на Айлин след последния път, когато бяха заедно и даваше заето, нещо му трепна под лъжичката. Помисли, че и е паднала батерията, но когато през целия ден не можа да се свърже с нея, нито пък по някакъв начин тя успя да се обади наистина се уплаши, че нещо е станало. Трябваше час по скоро да разбере какво става.
-Ели,миличка, леля Нора е. Исках да те чуя как си след пътуването...кое пътуване ли?...за семинара...казаха ми, че си била на семинар тук и аз реших да ти се скарам защо не си се отбила у нас...не си идвала скоро? Хаха, да, миличка, сигурно са се припознали...да...добре тогава. Ако идваш непременно да се обадиш, нали?
Нора кипеше от яд докато затваряше телефона. „Мръсен лъжлив червей! Имал е наглостта да ми доведе някаква мърла в къщата! Не мога да повярвам!” Не можеше да не забележи все по-честите му отсъствия от къщи, даже напоследък сякаш го правеше нарочно, да я предизвика. Откакто родителите му отсъстваха беше станал още по-нагъл. Тя знаеше, че той иска да се разведе, но това нямаше да стане. Може да не е нейн, но няма да е на никоя друга. Нора прехвърляше наум последните събития. Забелязваше колко весел и щастлив изглеждаше, с какво старание избираше дрехите и белъото си, как си пееше в банята. Тя много добре знаеше, че той и изневерява. Може би повечето мъже го правеха, мислеше си тя, особено когато от години нямаха никакви отношения. Тя, разбира се, също имаше своите приключения за една нощ, но това беше друга история. Сега обаче ставаше нещо много сериозно, толкова сериозно,че тя дори и не предполагаше колко. Реши, че трябва да действа, трябва да разбере какво става. Вече знаеше оттук-оттам някакви неща за Виктор и някаква жена, с която са го виждали, обаче никой не беше казал коя е.
Нора не можеше да допусне, че Виктор ще бъде с друга, нямаше да го позволи, дори щеше да използва всички женски номера, за да прекрати подобна връзка. Освен това знаеш слабото му място- децата и изобщо нямаше да се поколебае да ги използва в тази битка.
Много скоро проучванията на Нора дадоха резултат. Разбра, че двамата често пиели кафето си в кафенето до болницата и че си правели екскурзии, но все още не знаеш коя е тя. Това се превърна в основната цел в живота на Нора сега. Тя беше като някаква хрътка, която се опияняваше от преследването на жертвата си и нямаше да спре докато не я хванеше в здравата си хватка. Тя имаше две приятелки, които въвлече в цялата история и почти всеки ден се събираха да правят разбор. Докато един ден най-накрая разбра коя е жената. Знаеше, че е някоя от болницата, отдавна се говореше за това, но сега вече знаеше името и. Айлин! Женена, с дете, на всичкото отгоре с турски произход.Не можеше да повярва! Очакваше да е някоя двайсетгодишна пикла, за която е престижно да излиза със застаряващ доктор и да го използва за да я разкарва насам-натам. Но семейна жена! Тя бързо пресмяташе наум какви варианти са възможни. До колко сериозно беше всичко това. Когато по-късно научи, че връзката продължава малко повече от година и половина се почувства истински застрашена. Тази жена се беше настанила трайно до Виктор и явно нямаше никакво намерение да го пусне. Трябваше да научи всичко за нея, за семейството и, за мъжа и, за работата и , за интересите и намеренията и, всичко, което би и помогнало да я унищожи. Любопитно и беше дали съпругът и знаеше. Ако не, трябваше да научи!
Няколко дни поред стоеше близо до кафенето до болницата с надеждата да ги види. Искаше и се да види как изглежда тази жена. Интересно и беше какво и беше специалното, че държеше Виктор цяла година и повече в ръцете си. Ето, че наблюдението и беше успешно. Виктор и Айлин излязоха от кафенето. Изглеждаха толкова щастливи заедно, че и идваше да ги застреля. Но вместо това извади един малък фотоапарат направи няколко снимки. Не можеше да отрече, че жената беше красива. Личеше, че имаше стил. Целият и вид го подсказваше. Беше млада и красива, с хубава работа, а всичко това накара Нора да побеснее още повече. Друго щеше да е ако беше някоя безлична и глупава девойка, но тази жена...Нора въздъхна. Щеше да и е много по-трудно да я победи по честен начин. Но затова пък тя имаше много нечестни в резерва.” В любовта и на война, всичко е позволено”, казваше си тя, решена да стигне до края.
Виктор и Айлин не подозираха за плановете на Нора и продължаваха да се виждат всеки път, когато това беше възможно. За Виктор това беше по-лесно, защото отношенията им с Нора бяха ясни и двамата и гледаха да не си пречат, Теодор си беше в София, а Нора се занимаваше с дъщеря им докато Айлин имаше съпруг и дете,за което да се грижи. Времето минаваше, но любовта им не намаляваше. Тя беше толкова силна, както от първия миг, когато се видяха.
-Смяташ ли, че любовта се разпалва още повече, когато има препядствия пред нея, Виктор? Или намалява ако всичко е тихо и кротко.
-Мисля, че когато има любов тя е такава, каквато е, Айлин. Ако е силна, тя е силна, независимо от обстоятелствата. Като нашата, нали!
-Като нашата, - кимна тя. - Не забравяй, че ние сме женени в сърцата си.
-Как бих могъл, скъпа. Цял живот съм свързан с теб с пръстен от маргаритка.
Виктор беше направил всички подобрения по къщата на село. Превърнал го беше в едно уютно семейно гнездо, в което смяташе да доведе Айлин завинаги. В началото прекарваше само съботите и неделите тук, но сега започна да остава и през седмицата. Нора, въпреки нежеланието си да стои на село, настояваше да идва с него и Ками през почивните дни. Виктор беше принуден да я взима, иначе имаше опасност да дойде сама и то в неподходящ момент. Това също беше начин на Нора да разузнава. Всеки път тя подлагаше къщата на унищожителен „обиск” за да търси доказателства, че Айлин е била тук. И един ден намери. Докато ровеше из шкафчето до леглото събори кутийка с разни дрънкулки, които се разпиляха наоколо. Навеждайки се под леглото да вземе една гривна видя, че нещо се беше омотало в ъгъла между матрака и долната част от рамката на леглото. Дръпна го и видя, че е лека дантелена нощничка. Ужасена я хвърли на земята. После я взе обратно и я помириса. Миришеше на скъп парфюм! Лилава! Нора никога не би облякла подобна. Тя присви очи и я замачка ожесточено в ръцете си. Това вече премина границата и и причерня. Взе нощницата и отиде в дневната да потърси Виктор. Той стоеше с гръб към нея и приготвяше пържоли за барбекюто.
-Какво е това, Виктор? - тропна с крак Нора.
Виктор се обърна, държейки пържола в ръка и докато разбере какво става тя го замери с нощницата. „ Нощницата на Айлин”, помисли си Виктор.
-Полудя ли, Нора или какво?
-Аз ли съм полудяла, бе! Или теб те хваща кризата на средната възраст та се занимаваш с разни екзотични момиченца, с които с прекарваш времето?
-Какви ги говориш? - Виктор се опитваше да спечели време. Истината беше, че Нора успя да го изненада, но беше повече от изненадан когато я чу да казва: - Говоря за Айлин, глупако! За малката, сладка Айлин, която си има мъж и дете и работи в болницата и с която се забавляваш цяла година!
Виктор въздъхна. Нора знаеше. От колко ли време ги дебнеше. Но това беше без значение. Ето, че истината излезе наяве. Изпита облекчение.
Никой не беше подготвен за скандала, който разрази по-късно, когато и родителите на Виктор разбраха какво става. Това беше голям срам за семейството им, но единственото, което можеха да направят в момента е да се обаждат по телефона на Виктор и да казват, че е срам за семейството. Той обаче в последно време не вдигаше телефона си и те разговаряха само с Нора, измисляйки най-разнообразни начини за „спасение” на Виктор. Нора започна кампания с цел очернянето и злепоставянето на Айлин и дори това да не постигна резултата, който очакваше тя се чувстваше някак удовлетворена от това, което правеше. Реши, че е време да стигне още по-далече като изпрати писмо със снимките, които беше направила, на мъжа на Айлин. Изпрати ги по куриер на работата му и с радост видя как малко след това той изфуча с колата си. Ако тя не може да спре Виктор, то надяваше се мъжът на Айлин да я укроти. Беше разбрала, че често използва юмруците си и се надяваше и този път да го направи. Искаше и се да накара Айлин да страда, независимо по кой начин. Но това и се стори недостатъчно, ето защо изпрати подобни писма и на родителите на Айлин и в работата и. Беше посяла семената на отмъщението и сега чакаше богата реколта. „Никой не се подиграва с Нора Пейчева” каза тя докато гледаше отражението си в огледалото.- Никой!”
Виктор няколко пъти и каза, че иска да се разведат, но тя не искаше и да чуе за подобно нещо. Всяка вечер по скайпа плачеше пред родителите на Виктор и казваше колко унизително е състоянието, в което той я поставя. Те я посъветваха да изтърпи още малко докато се върнат и сложат всичко на мястото си. Това обаче не и беше достатъчно и тя започна да въвлича и децата в това нещо. Обаждаше се да плаче на Теодор колко е нещастна, че баща му се държи лошо с нея, говореше на Ками, че има лоша жена, която иска да открадне татко и децата съвсем естествено се обявиха в защита на майка си. Тя започна да свиква семейни съвети, на които всички обстрелваха Виктор с обвинения и му напомняха, че има отговорности към това семейство и че няма да позволят семейното им наследство да се пилее по разни нахални женички. Виктор отбиваше атаките им и в същото време не се чувстваше добре, защото обичаше децата си и по никакъв начин не би ги наранил или би спрял да се грижи за тях. Щеше да се грижи за тях, независимо дали ще живее с майка им или не. Опита се да говори с Тео, който вече беше голям, но не получи разбиране, а само обвинения от него. Ками го отбягваше или пък говореше за другата жена. Положението ставаше нетърпимо, но Виктор нямаше никакво намерение да се остави да го манпулират. Защо да няма право да живее с който поиска. Искаше да го направи по най-нормалния начин, който човечеството беше измислил, а именно да се разведе, но за Нора това беше невъзможен вариант. Можеше, разбира се, да не живее с нея, но щеше да бъде женен за нея въпреки всичко и беше сигурен, че щеше да му превърне живота в ад. Предложи на Айлин да подаде молба за развод, за да може поне тя да избегне нещата, на които той беше подложен. „Трябва да побързаш, Айлин”, каза той. „Не ми се иска да пострадаш. А доколкото познавам Нора, ще направи всичко, за да ти навреди”
Виктор не предполагаше колко прав щеше да се окаже. Когато се обади на Айлин след последния път, когато бяха заедно и даваше заето, нещо му трепна под лъжичката. Помисли, че и е паднала батерията, но когато през целия ден не можа да се свърже с нея, нито пък по някакъв начин тя успя да се обади наистина се уплаши, че нещо е станало. Трябваше час по скоро да разбере какво става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар