Все по-често си казваше, че не го е грижа дали ще разберат за връзката му. Даже сякаш нарочно предизвикваше съдбата с цел да го хванат и да се свърши веднъж завинаги с това криене.Айлин също често лъжеше, че е на лекции, а всъщност беше с Виктор във вилата на негов приятел. Нещата все повече се усложняваха, но никой от двамата не смяташе да се отказва. Една вечер Виктор и каза, че трябва да се разведе с Николай. А колкото до Нора, все някак щеше да я убеди да му даде развод. Но дори и тогава нямаше как да го накара да живее с нея.
Преди време приятел на Виктор му беше споменал, че продава къща в едно селце, което се намираше съвсем близо и беше по-скоро като квартал на града. Първоначално той не му беше обърнал внимание, но после сметна, че може да си позволи такава къща, още повече, че цената и беше съвсем приемлива, а и човека бързаше да я продаде. Щеше да бъде идеалното място за него и Айлин. Знаеше колко презира Нора селските работи. Не че рода и не беше от едно планинско селце, ама тя се считаше за абсолютна гражданка. Няколко месеца по-късно Виктор беше купил къщата и започваше все по-често да остава там. Къщата не беше голяма, с мансарден етаж, на който беше разположена стая за гости и тоалетна, а на първия етаж имаше голяма всекидневна и кухня, която водеше към градината и две спални. Дворът беше доста по-голям от среден размер. Част от него Виктор разработи и засади различни зеленчуци, а останала част затреви и стана едно чудесно място , където да седиш през горещите летни месеци с ледено студена диня и узо. По-нататък Виктор имаше намерение да направи и навес и площадка за барбекюто. Обичаше да се занимава с подобни неща, а тук имаше доста какво да се направи. Айлин идваше често и му помагаше в работата по къщата. Но смелостта и вече граничеше с безразсъдство. Използваше всеки свободен момент, за да се измъкне и често поверяваше грижите за Дани на сестра си, а малкото дете вече не беше толкова малко и можеше да започне да задава въпроси на някой неподходящ човек. Мартина постоянно се тревожеше за нея, постоянно и повтаряше, че това няма да свърши добре и не подозираше колко бързо щеше да се окаже права.
Преди време приятел на Виктор му беше споменал, че продава къща в едно селце, което се намираше съвсем близо и беше по-скоро като квартал на града. Първоначално той не му беше обърнал внимание, но после сметна, че може да си позволи такава къща, още повече, че цената и беше съвсем приемлива, а и човека бързаше да я продаде. Щеше да бъде идеалното място за него и Айлин. Знаеше колко презира Нора селските работи. Не че рода и не беше от едно планинско селце, ама тя се считаше за абсолютна гражданка. Няколко месеца по-късно Виктор беше купил къщата и започваше все по-често да остава там. Къщата не беше голяма, с мансарден етаж, на който беше разположена стая за гости и тоалетна, а на първия етаж имаше голяма всекидневна и кухня, която водеше към градината и две спални. Дворът беше доста по-голям от среден размер. Част от него Виктор разработи и засади различни зеленчуци, а останала част затреви и стана едно чудесно място , където да седиш през горещите летни месеци с ледено студена диня и узо. По-нататък Виктор имаше намерение да направи и навес и площадка за барбекюто. Обичаше да се занимава с подобни неща, а тук имаше доста какво да се направи. Айлин идваше често и му помагаше в работата по къщата. Но смелостта и вече граничеше с безразсъдство. Използваше всеки свободен момент, за да се измъкне и често поверяваше грижите за Дани на сестра си, а малкото дете вече не беше толкова малко и можеше да започне да задава въпроси на някой неподходящ човек. Мартина постоянно се тревожеше за нея, постоянно и повтаряше, че това няма да свърши добре и не подозираше колко бързо щеше да се окаже права.
Една сутрин както се прибираше и затваряше вратата се озова пред лицето на Николай, който трябваше да бъде нощна вечерта.Или поне искаше тя да си мисли така. Просто и заложи капан, в който тя влезе цялата. Излезе от дома им в обичайното време и влезе в магазина отсреща, където имаше и кафене. Петнайсет минути по-късно дойде сестра и и малко след това Айлин набързо излезе навън. Николай се върна у дома и изплаши до смърт сестра и с внезапното си появяване. Съвсем естествено той попита къде е сестра и, но тя каза, че не я е питала, само казала, че е заета с някакъв проект. Той и каза да остави телефона си на масата, за да не реши да се обади на Айлин и да я предупреди.
Когато Айлин го видя направо замръзна на вратата. Не знаеше какво е казала сестра и напрягаше ума си да измисли нещо правдоподобно.
-Къде беше Айлин? - попита Николай.
-Трябваше да работим с едни колежки по една програма.
-Цяла нощ, до сутринта? – попита той, присвивайки очи.
-Ами стана късно и...- Айлин се чудеше какво да измисли.
-И не можа да си хванеш такси и да си легнеш при детето ли? – кресна Николай.
Айлин погледна безпомощно. Беше я хванал и за съжаление нищо не можеше да измисли.
-Ти за глупак ли ме мислиш, Айлин! Мислиш, че не забелязвам, че все по-често те няма. Откакто тръгна и на тази магистратура изобщо те няма. Дали изобщо има такава, а?
-Разбира се, че има, може да провериш ако искаш - каза тя.
-Не ми казвай какво да правя! Горката Айлин, толкова влюбена, че и загубена и само тя си мисли, че никой не знае какви ги върши. Знам за срещите ти с докторчето, скъпа, както знаеш имам много познати и ми подшушваха оттук-оттам разни пикантерийки. Но вече край, от утре няма да мръднеш оттук, освен на работа и у дома.
-Не можеш да ме спреш! - каза твърдо Айлин.
-Не мога ли, само гледай!
-Няма да стоя тук, разбра ли, Николай? Не искам да стоя при теб повече. Събирам си нещата и още сега с Дани отиваме у нашите.
Николай грубо я сграбчи и я блъсна в стената. След това започна да я налага с юмруци където свари.
-С Дани ли? С Дани, която оставаш по цели нощи някой да я пази ли? Я ми кажи, нещо трепва ли ти за детето, докато се въргаляш някъде! – не спираше Николай.
Айлин не издаде нито звук. Стискаше зъби и плачеше мълчаливо, а сълзте и се стичаха по лицето и.
-Върви на майната ти, Николай! Ще си взема детето и се махам.
Не, скъпа! Ти върви където искаш, но Дани остава с мен, защото ти не полагаш достаъчно грижи за нея и ако социалните бъдат информирани, може и изобщо да не я видиш. Щом искаш, тръгвай още сега, но детето остава.
-Това е най-долния начин на мъжете да спрат жените си, като използват децата, но какво да очаквам от теб, Николай?
Говори каквото си искаш, не ми пука. Можеш да си тръгнеш още сега без Дани. Е? Какво решаваш?” Айлин стоеше неподвижно. Какво би решила в този момент, как човек може да направи такъв избор, как ще остави детето си! Не може да направи подобно нещо!
-Ето така те харесвам, скъпа, послушна и мълчалива. Оставям те да мислиш, а ние с Дани отиваме на разходка”, каза Николай и се опита да я погали по косата. Айлин рязко се отдръпна. Николай се разсмя. „Сладката, малка Айлин”каза той и продължи да се смее, докато отиваше към вратата. Айлин усети онова странно гъделичкане в корема, което и подсказваше, че гневът и скоро ще изригне. Страните и пламнаха и взе да диша тежко. Малко преди Николай да излезе тя се нахвърли върху него. В първия момент Николай се стресна, но бързо успя да я отсрани от себе си и затвори вратата. Айлин се свлече безпомощно на земята и заплака неутешимо.
Целият и ден премина в някакъв унес. Дори не усещаше болката от юмруците на Николай погълната от мислите си. Едното и око тежеше, може и да беше посиняло, но не и пукаше. „Все пак всичко свърши, помисли си тя- накрая всичко се разбра.” Тя си помисли за Виктор. „Трябва да му кажа. Трябва да му се обадя, помисли тя, след което се унесе и заспа от изтощение.”
Когато няколко часа по-късно Айлин се събуди в стаята беше тъмно.В началото не можеше да разбере къде е и какво става. После обаче си спомни цялата ужасна сцена от сутринта. Опита се да стане, но ръката така я болеше, че я накара да извика. Имаше нужда от душ, за да се освежи и да опресни мислите си. Но най-напред трябваше да говори с Виктор. Изтича да вземе телефона от чантата си, но установи, че го няма. „Господи!”прошепна „Николай го е взел” Реши да излезе и да се обади от уличен телефон.Вратата обаче беше заключена и резервния ключ липсваше. Айлин се разплака от безсилие. Беше събота, а нямаше да може да се обади до понеделник, когато беше на работа. „Какво ли ще си помисли Виктор?” - питаше се Айлин. - Дано не стане някоя беля”.
Когато Айлин го видя направо замръзна на вратата. Не знаеше какво е казала сестра и напрягаше ума си да измисли нещо правдоподобно.
-Къде беше Айлин? - попита Николай.
-Трябваше да работим с едни колежки по една програма.
-Цяла нощ, до сутринта? – попита той, присвивайки очи.
-Ами стана късно и...- Айлин се чудеше какво да измисли.
-И не можа да си хванеш такси и да си легнеш при детето ли? – кресна Николай.
Айлин погледна безпомощно. Беше я хванал и за съжаление нищо не можеше да измисли.
-Ти за глупак ли ме мислиш, Айлин! Мислиш, че не забелязвам, че все по-често те няма. Откакто тръгна и на тази магистратура изобщо те няма. Дали изобщо има такава, а?
-Разбира се, че има, може да провериш ако искаш - каза тя.
-Не ми казвай какво да правя! Горката Айлин, толкова влюбена, че и загубена и само тя си мисли, че никой не знае какви ги върши. Знам за срещите ти с докторчето, скъпа, както знаеш имам много познати и ми подшушваха оттук-оттам разни пикантерийки. Но вече край, от утре няма да мръднеш оттук, освен на работа и у дома.
-Не можеш да ме спреш! - каза твърдо Айлин.
-Не мога ли, само гледай!
-Няма да стоя тук, разбра ли, Николай? Не искам да стоя при теб повече. Събирам си нещата и още сега с Дани отиваме у нашите.
Николай грубо я сграбчи и я блъсна в стената. След това започна да я налага с юмруци където свари.
-С Дани ли? С Дани, която оставаш по цели нощи някой да я пази ли? Я ми кажи, нещо трепва ли ти за детето, докато се въргаляш някъде! – не спираше Николай.
Айлин не издаде нито звук. Стискаше зъби и плачеше мълчаливо, а сълзте и се стичаха по лицето и.
-Върви на майната ти, Николай! Ще си взема детето и се махам.
Не, скъпа! Ти върви където искаш, но Дани остава с мен, защото ти не полагаш достаъчно грижи за нея и ако социалните бъдат информирани, може и изобщо да не я видиш. Щом искаш, тръгвай още сега, но детето остава.
-Това е най-долния начин на мъжете да спрат жените си, като използват децата, но какво да очаквам от теб, Николай?
Говори каквото си искаш, не ми пука. Можеш да си тръгнеш още сега без Дани. Е? Какво решаваш?” Айлин стоеше неподвижно. Какво би решила в този момент, как човек може да направи такъв избор, как ще остави детето си! Не може да направи подобно нещо!
-Ето така те харесвам, скъпа, послушна и мълчалива. Оставям те да мислиш, а ние с Дани отиваме на разходка”, каза Николай и се опита да я погали по косата. Айлин рязко се отдръпна. Николай се разсмя. „Сладката, малка Айлин”каза той и продължи да се смее, докато отиваше към вратата. Айлин усети онова странно гъделичкане в корема, което и подсказваше, че гневът и скоро ще изригне. Страните и пламнаха и взе да диша тежко. Малко преди Николай да излезе тя се нахвърли върху него. В първия момент Николай се стресна, но бързо успя да я отсрани от себе си и затвори вратата. Айлин се свлече безпомощно на земята и заплака неутешимо.
Целият и ден премина в някакъв унес. Дори не усещаше болката от юмруците на Николай погълната от мислите си. Едното и око тежеше, може и да беше посиняло, но не и пукаше. „Все пак всичко свърши, помисли си тя- накрая всичко се разбра.” Тя си помисли за Виктор. „Трябва да му кажа. Трябва да му се обадя, помисли тя, след което се унесе и заспа от изтощение.”
Когато няколко часа по-късно Айлин се събуди в стаята беше тъмно.В началото не можеше да разбере къде е и какво става. После обаче си спомни цялата ужасна сцена от сутринта. Опита се да стане, но ръката така я болеше, че я накара да извика. Имаше нужда от душ, за да се освежи и да опресни мислите си. Но най-напред трябваше да говори с Виктор. Изтича да вземе телефона от чантата си, но установи, че го няма. „Господи!”прошепна „Николай го е взел” Реши да излезе и да се обади от уличен телефон.Вратата обаче беше заключена и резервния ключ липсваше. Айлин се разплака от безсилие. Беше събота, а нямаше да може да се обади до понеделник, когато беше на работа. „Какво ли ще си помисли Виктор?” - питаше се Айлин. - Дано не стане някоя беля”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар