Странно нещо е живота на хората. Защо когато двама човека се обичат толкова много целия свят е срещу тях, а когато няма никаква пречка, за да бъдат заедно, не са. Подобни въпроси разискваха Айлин и Мартина на своята специална петъчна женска вечер в края на август.
Мъжете винаги са се чудили какво толкова има да си говорят жените, че времето все не им стига. Истината обаче е, че те никога не биха могли да разберат и причината може би се криеше в различния начин, по който разбираха едни и същи неща. Това, което за тях беше чисто клюкаренете, за жените беше начин за разтоварване. Никога нямаше да разберат споделянето на жените за най-малките подробности от семейния и дори сексуален опит, което беше толкова естествено за тях и обменяха мнения, съвети и се подкрепяха в случай на проблем. Жените пък от своя страна не разбираха хваленето на мъжете в компания, не намираха нищо интересно в разговорите за спорт(с някои изключения, разбира се) и коли или пък разговорите за годините в казармата. Ето защо всяка група трябваше да има своите женски и мъжки групи и да се разтоварва както смята за добре без да се опитва да разбира другата.
Точно такава вечер имаха Мартина и Айлин. Бяха сложили децата да спят и сега спокойно можеха да говорят на чаша вино. Айлин се разположи на дивана, кръстосвайки краката си и взе малка възглавничка, която гушна в ръцете си, а Мартина просто седна на килима, държейки чашата си. Позата на Айлин и подсказваше, че нещо я тревожи. Винаги държеше така възглавницата, когато имаше нещо да казва и не знаеше как точно.
-Какво има, Айлин, смачка ми ръчно изработената възглавница?
-Ох, извинявай, скъпа - каза Айлин и остави възглавницата настрана. - Сигурно ще ме помислиш за луда заради това, което правя напоследък. Странно е, че хем ме е страх да не ме хванат, хем правя непрекъснато луди неща. Чудя се кое е по-силно, страхът или желанието да съм с Виктор независимо от всичко. И знаеш ли, когато съм с него се чувствам абсолютно защитена и имам чувството, че нищо лошо не може да ми се случи. Мисля си обаче докога ще може да издържим така, докога съдбата ще бъде благосклонна към нас и кога трябва да се подготвим за урагана, който ще последва, когато всичко излезе наяве. А то ще излезе, винаги излиза. - Айлин въздъхна.
-За съжаление никога не можеш да се подготвиш за това, Айлин. Може да се постараеш да се защитиш или да изпревариш урагана. Но и в двата случая има опасност да пострадаш. Хубавото тук е, че не си сама и знаеш, че Виктор ще те защити . Но откога ти повтарям да се разведеш, всичко ще бъде много по-лесно! Напоследък си мисля, че наистина дърпате дявола за опашката. Я кажи какво си надробила сега.
Айлин пак въздъхна. - Нали знаеш, че родителите на Виктор заминаха при брат му. В четвъртък Нора и малката отидоха на рожден ден у сестра и и останаха там да спят. И Виктор ме покани у тях да остана за през ноща и на другия ден още рано сутринта, докато не се е развидиляло щеше да ме изпрати до нас. Николай беше нощна смяна и аз реших, че мога да се измъкна и да се прибера преди него. Обадих се на сестра ми да дойде и да спи Дани и излязох...
-За бога, Айлин, какви ги вършиш!
Айлин направи виновна физиономия и продължи. „ Не е нужно да ти казвам, че всичко беше прекрасно. Сутринта станахме и се измъкнахме съвсем тихо от къщата, но точно, когато затваряхме входната врата ненадейно изкочи съседката по пижама и ни видя. Аз се опитах да остана в тъмното, далече от светлината на уличната лампа и мисля, че не можа да ме види много добре. Тя обясни, че докато простирала прането и паднала една кърпа, та слязла да си
я вземе. Представяш ли си, кърпа, в пет сутринта! Виктор бързо се окопити и съчини някаква история за детето на братовчедка си, което преспало у тях и сега ще изпраща на гарата. Не знам дали повярва, но все пак кой е луд да води любовницата си у дома, нали?”
-Не мога да повярвам, Айлин! Вие сте откачили! И знаеш ли какво ще направи тази съседка веднага щом види Нора? Ще отиде да пита как е детето на братовчедката и дали е пътувала добре! Айлин, ума ли си изгуби?!
-Мислиш, че ще и каже, нали? – притеснено попита Айлин.
-Да мисля ли? Не, аз не мисля, аз съм убедена, че това е първото нещо, което ще направи. Даже си мисля, че не е спала от вълнение, че е видяла нещо подозрително. Не знаеш ли Айлин, че има хора, които живеят само заради това. Хора, които съчиняват и разпространяват слухове и това е смисълът на жалкото им съществуване. Знаеш ли какво? Успокойте малко топката и я карайте по-внимателно занапред, че не знам до къде ще стигне това. Обещаваш ли? Айлин?
-Обещавам, Марти! Признавам, че беше твърде глупаво и рисковано, но...ще внимавам повече. Нека сменим темата. Как са нещата с Божидар. Напоследък долавям напрежение между вас.
-Не знам как са, Айлин. Аз обичам Божидар и се чувствам щастлива с него. Неговия математически мозък понякога обаче така ме дразни, че ми идва да го преинсталирам. Усещам обаче, че той не е напълно отдаден на тази връзка. Обича ме, но в същото време има и други неща, които са толкова важни за него, както и аз. Поне така го усещам. А не би трябвало да е така, нали? Аз би трябвало да съм най-важното в живота му и да усещам, че е така. Понякога се дразня, че аз винаги мога да променя график или да променя плана си за деня или да отложа някое събитие, за да може да сме заедно някъде, а той не прави подобно нещо. Винаги вмества нашата среща в паузата между своите планове, така че и двете неща да за възможни, макар че в много случаи аз съм ощетена откъм време. Затова напоследък все по-често си задавам въпроса дали това е човекът за мен, дали може да разчитам, че може да ме защити ако се наложи, готов ли е да се отдаде напълно във връзката ни. А освен това аз трябва да мисля и за детето си, а не съм сигурна дали това не го плаши. Лошото е, че той никога не отваря дума за това, а когато аз понякога на шега го правя, веднага гледа да смени темата.
-Никога ли не е искал да говорите за брак или поне да живеете заедно? - попита Айлин.
-Никога. Затова си мисля, че може би не е готов за такова нещо или може би обичта му не е толкова силна, че да поиска това.
-Но това е глупаво, скъпа. Вие сте заедно вече доста време, нищо не ви пречи да се съберете и...не знам какво да кажа
-И аз не знам, но мисля, че е крайно време да поговорим сериозно за това. Не искам да пилея времето си напразно в едно неясно бъдеще. На мен ми трябва човек, на който да се облегна за всяко нещо, а не да чакам да ме вмести някъде между ангажиментите си.
-Трябва да говориш с него. След като той си кротува, ти говори и не му позволявай да се измъкне с общи приказки!
-Така ще направя - каза Айлин. - А с Николай нещата как са?
-Напоследък като че ли нещата вървят нормално. Гледам да не му се набивам много на очи, не ми е посягал в последно време, а и се опитвам да не го предизвиквам.
-Поне това е добре. Стана късно, скъпа, искаш ли да лягаме вече?
-Да лягаме преди да сме се напили.
Дълго време след това всяка една от двете дълго размишляваше върху разговора, който бяха провели и всяка се опитваше да вземе сериозно решение за живота си.
Скоро след това на Айлин и предложиха да запише магистратура, след което да заеме по-висок пост в болницата. След дълги преговори с Николай най-накрая се записа. Беше и мъчно, че ще и се наложи да отсъства за по-дълго и Дани щеше да липсва много. Това имаше и своите добри страни, защото така можеше да се измъква по-лесно за да бъде с Виктор. Въпреки обещанието, което беше дала на Мартина, че ще внимава, тя ставаше все по-непредпазлива. Учебните занимания им бяха по двайсет дни и през това време Виктор често нощуваше в квартирата, която бяха наели. В началото отиваше за по няколко часа само, но сега оставаше и за през ноща, измисляйки невероятни истории пред Нора. Откакто родителите му бяха в чужбина беше станал още по-смел в безразсъден в това, което прави.
Мъжете винаги са се чудили какво толкова има да си говорят жените, че времето все не им стига. Истината обаче е, че те никога не биха могли да разберат и причината може би се криеше в различния начин, по който разбираха едни и същи неща. Това, което за тях беше чисто клюкаренете, за жените беше начин за разтоварване. Никога нямаше да разберат споделянето на жените за най-малките подробности от семейния и дори сексуален опит, което беше толкова естествено за тях и обменяха мнения, съвети и се подкрепяха в случай на проблем. Жените пък от своя страна не разбираха хваленето на мъжете в компания, не намираха нищо интересно в разговорите за спорт(с някои изключения, разбира се) и коли или пък разговорите за годините в казармата. Ето защо всяка група трябваше да има своите женски и мъжки групи и да се разтоварва както смята за добре без да се опитва да разбира другата.
Точно такава вечер имаха Мартина и Айлин. Бяха сложили децата да спят и сега спокойно можеха да говорят на чаша вино. Айлин се разположи на дивана, кръстосвайки краката си и взе малка възглавничка, която гушна в ръцете си, а Мартина просто седна на килима, държейки чашата си. Позата на Айлин и подсказваше, че нещо я тревожи. Винаги държеше така възглавницата, когато имаше нещо да казва и не знаеше как точно.
-Какво има, Айлин, смачка ми ръчно изработената възглавница?
-Ох, извинявай, скъпа - каза Айлин и остави възглавницата настрана. - Сигурно ще ме помислиш за луда заради това, което правя напоследък. Странно е, че хем ме е страх да не ме хванат, хем правя непрекъснато луди неща. Чудя се кое е по-силно, страхът или желанието да съм с Виктор независимо от всичко. И знаеш ли, когато съм с него се чувствам абсолютно защитена и имам чувството, че нищо лошо не може да ми се случи. Мисля си обаче докога ще може да издържим така, докога съдбата ще бъде благосклонна към нас и кога трябва да се подготвим за урагана, който ще последва, когато всичко излезе наяве. А то ще излезе, винаги излиза. - Айлин въздъхна.
-За съжаление никога не можеш да се подготвиш за това, Айлин. Може да се постараеш да се защитиш или да изпревариш урагана. Но и в двата случая има опасност да пострадаш. Хубавото тук е, че не си сама и знаеш, че Виктор ще те защити . Но откога ти повтарям да се разведеш, всичко ще бъде много по-лесно! Напоследък си мисля, че наистина дърпате дявола за опашката. Я кажи какво си надробила сега.
Айлин пак въздъхна. - Нали знаеш, че родителите на Виктор заминаха при брат му. В четвъртък Нора и малката отидоха на рожден ден у сестра и и останаха там да спят. И Виктор ме покани у тях да остана за през ноща и на другия ден още рано сутринта, докато не се е развидиляло щеше да ме изпрати до нас. Николай беше нощна смяна и аз реших, че мога да се измъкна и да се прибера преди него. Обадих се на сестра ми да дойде и да спи Дани и излязох...
-За бога, Айлин, какви ги вършиш!
Айлин направи виновна физиономия и продължи. „ Не е нужно да ти казвам, че всичко беше прекрасно. Сутринта станахме и се измъкнахме съвсем тихо от къщата, но точно, когато затваряхме входната врата ненадейно изкочи съседката по пижама и ни видя. Аз се опитах да остана в тъмното, далече от светлината на уличната лампа и мисля, че не можа да ме види много добре. Тя обясни, че докато простирала прането и паднала една кърпа, та слязла да си
я вземе. Представяш ли си, кърпа, в пет сутринта! Виктор бързо се окопити и съчини някаква история за детето на братовчедка си, което преспало у тях и сега ще изпраща на гарата. Не знам дали повярва, но все пак кой е луд да води любовницата си у дома, нали?”
-Не мога да повярвам, Айлин! Вие сте откачили! И знаеш ли какво ще направи тази съседка веднага щом види Нора? Ще отиде да пита как е детето на братовчедката и дали е пътувала добре! Айлин, ума ли си изгуби?!
-Мислиш, че ще и каже, нали? – притеснено попита Айлин.
-Да мисля ли? Не, аз не мисля, аз съм убедена, че това е първото нещо, което ще направи. Даже си мисля, че не е спала от вълнение, че е видяла нещо подозрително. Не знаеш ли Айлин, че има хора, които живеят само заради това. Хора, които съчиняват и разпространяват слухове и това е смисълът на жалкото им съществуване. Знаеш ли какво? Успокойте малко топката и я карайте по-внимателно занапред, че не знам до къде ще стигне това. Обещаваш ли? Айлин?
-Обещавам, Марти! Признавам, че беше твърде глупаво и рисковано, но...ще внимавам повече. Нека сменим темата. Как са нещата с Божидар. Напоследък долавям напрежение между вас.
-Не знам как са, Айлин. Аз обичам Божидар и се чувствам щастлива с него. Неговия математически мозък понякога обаче така ме дразни, че ми идва да го преинсталирам. Усещам обаче, че той не е напълно отдаден на тази връзка. Обича ме, но в същото време има и други неща, които са толкова важни за него, както и аз. Поне така го усещам. А не би трябвало да е така, нали? Аз би трябвало да съм най-важното в живота му и да усещам, че е така. Понякога се дразня, че аз винаги мога да променя график или да променя плана си за деня или да отложа някое събитие, за да може да сме заедно някъде, а той не прави подобно нещо. Винаги вмества нашата среща в паузата между своите планове, така че и двете неща да за възможни, макар че в много случаи аз съм ощетена откъм време. Затова напоследък все по-често си задавам въпроса дали това е човекът за мен, дали може да разчитам, че може да ме защити ако се наложи, готов ли е да се отдаде напълно във връзката ни. А освен това аз трябва да мисля и за детето си, а не съм сигурна дали това не го плаши. Лошото е, че той никога не отваря дума за това, а когато аз понякога на шега го правя, веднага гледа да смени темата.
-Никога ли не е искал да говорите за брак или поне да живеете заедно? - попита Айлин.
-Никога. Затова си мисля, че може би не е готов за такова нещо или може би обичта му не е толкова силна, че да поиска това.
-Но това е глупаво, скъпа. Вие сте заедно вече доста време, нищо не ви пречи да се съберете и...не знам какво да кажа
-И аз не знам, но мисля, че е крайно време да поговорим сериозно за това. Не искам да пилея времето си напразно в едно неясно бъдеще. На мен ми трябва човек, на който да се облегна за всяко нещо, а не да чакам да ме вмести някъде между ангажиментите си.
-Трябва да говориш с него. След като той си кротува, ти говори и не му позволявай да се измъкне с общи приказки!
-Така ще направя - каза Айлин. - А с Николай нещата как са?
-Напоследък като че ли нещата вървят нормално. Гледам да не му се набивам много на очи, не ми е посягал в последно време, а и се опитвам да не го предизвиквам.
-Поне това е добре. Стана късно, скъпа, искаш ли да лягаме вече?
-Да лягаме преди да сме се напили.
Дълго време след това всяка една от двете дълго размишляваше върху разговора, който бяха провели и всяка се опитваше да вземе сериозно решение за живота си.
Скоро след това на Айлин и предложиха да запише магистратура, след което да заеме по-висок пост в болницата. След дълги преговори с Николай най-накрая се записа. Беше и мъчно, че ще и се наложи да отсъства за по-дълго и Дани щеше да липсва много. Това имаше и своите добри страни, защото така можеше да се измъква по-лесно за да бъде с Виктор. Въпреки обещанието, което беше дала на Мартина, че ще внимава, тя ставаше все по-непредпазлива. Учебните занимания им бяха по двайсет дни и през това време Виктор често нощуваше в квартирата, която бяха наели. В началото отиваше за по няколко часа само, но сега оставаше и за през ноща, измисляйки невероятни истории пред Нора. Откакто родителите му бяха в чужбина беше станал още по-смел в безразсъден в това, което прави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар