-И какво ще правим сега? - попита Божидар. - Нямаме длъжностно лице.
Не ни трябва длъжностно лице, скъпи - каза Мартина. - Аз ще ги оженя!
-Но ти не си оторизирана, Марти! Това няма да е „законно”, пошегува се той.
На това място има други закони и стойността на този брак ще бъде много по-голяма от който и да е друг, подписан в зала. - После плесна с ръце и се обърна към младоженците : - Хайде, вървете да си помислите и след десет минути да сте тук за церемонията.
Мартина прие толкова сериозно ролята си и съвсем ясно осъзнаваше важността на това, което искаха двамата им приятели. Това съвсем не беше някаква шега, а един изключителен момент, в който двама напълно отдадени един на друг искаха да се свържат тук пред очите на природата, единствената връзка между земята и небето на мястото, на което се намираха. Да се отдадат един на друг по единствения начин, който беше възможен в момента. И понеже случаят беше специален и никой, разбира се, не беше подготвен тя реши да направи пръстени на младоженците от това, което имаше подръка. Огледа се наоколо и скоро откри това, което искаше. Откъсна няколко стръкчета трева и оплете два пръстена чийто краища здраво пристегна, за да не се разпаднат по време на ‘церемонията”, а отгоре на всеки сложи по една дребна, колкото лайка маргаритка. „Ама те наистин изглеждат красиви!” - каза си тя и ги сложи настрана. Реши, че младоженците все пак ще трябва да имат и спомен от това събитие и реши, че трябва да им направи някакъв подарък, пак от подръчни материали. За тази цел избра един малък крив клон, който уви с разни треви, вплете между тях дребни
горски цветенца от полянката сложи „панделка” от връзката на качулката на анцуга си и написа датата с черния молив за очи, който случайно беше мушнала в чантата си. Вече съвсем доволна беше готова да извика младоженците. Поръча на Божидар да подготви четири пластмасови чаши, които носега със себе си и бутилката минерална вода. За съжаление нямаха вино и бонбони, но и това щеше да свърши работа.
Айлин и Виктор застанаха един до друг, а Мартина пред тях. И тримата така се вълнуваха и осъзнаваха колко важно е това, което правеха в момента. Макар и тук, сред природата и само двама свидетели това, този импровизиран ритуал беше най-скъпото нещо, което имаха в момента. И двамата си бяха подготвили по нещо, което да си кажат. Пръв започна Виктор:
-Скъпа Айлин, нашите пътища са били свързани много по-отдавна, отколкото сме предполагали и съвсем естествено е да ни доведе до тук днес. Въпреки всичко, което сме преминали и това, което тепърва ни очаква, ние ще бъдем заедно. Ние сме заедно в душите и сърцата си и това е важното. Обичай ме!
Очите на Айлин се напълниха със сълзи. Толкова се развълнува, че не можа да започне.
-Аз...си подготвих реч...но...извинете ме, моля! Аз винаги съм вярвала, че в живота няма нищо случайно. През целият ми живот съм усещала присъствието на някой друг до себе си и това си бил ти, Виктор. За много хора това са врели-некипели, но само аз знам какво изпитвам. И тук, сега, на това прекрасно място, когато стоим само ние между небето и земята аз ти се отдавам с цялата си душа и с радост ще се нарека твоя съпруга. Само ти и аз. Завинаги!
Това беше един много вълнуващ момент за всички. Гласът на Мартина затрепери, когато започна:
-Аз в ролята си на специален приятел имам изключителното удоволствие да ви венчая тук и разбира се да ви дам пръстените, символът на безграничната любов. И понеже сме поставени в екстремални условия, пръстените н също ще бъдат необичайни, но за сметка на това ръчно изработени и с много любов! Много се радвам, че успяха да намеря тези маргаритки, които да вплета в пръстените защото още от древни времена маргаритката е символ на вярната любов. Някога мъжете са подарявали маргаритка на жената, която са искали за майка на децата си и не са били необходими много думи, когато хората виждали маргаритката, много добре знаели какво означава тя.
Мартина им подаде пръстените, които беше направила сама. Виктор сложи пръстена на ръката на Айлин и после тя неговия. Трудно беше да се опише изразът на лицата им в този момент. Сякаш се ритуалът, който се извършваше ставаше в един друг свят, свят, в който участваха само двамата. Странно беше да се гледат отстрани, сякаш наистина се сливаха един в друг.”Изумително!”, помисли си Мартина. След малко двамата бяха обявени за мъж и жена в сърцата си и Мартина отвори импровизираното „шампанско”, бутилката минерална вода и всички се поздравиха за хубвото събитие. Божидар хвърли няколко листенца върху главите на младоженците, както му е реда, за късмет.
Малко по-късно когато се прибраха той сподели с Мартина впечатленията си от деня.
-Ама вие и тримата изглеждахте толкова сериозни, сякаш наистина всичко не е на майтап
засмя се той.
Това не беше на майтап! - каза Мартина. - Ти така ли го приемаш?- попита тя.
Божидар учудено се вгледа в нея.
-Ама ти говориш сериозно!-учуди се той.
-Естетсвено, че говоря сериозно! Това беше най-истинския ритуал, на който съм присъствала и мога да се закълна, че усетих как душите им се сливат, колкото и абсурдо да звучи! Те се врекоха един на друг на върха, между земята и небето и това не е нещо, което се случва всеки ден.
-Хайде, скъпа, каква законова стойност има това. Освен това не забравяй, че и двамата са женени, имат деца. Какво означава женени в сърцата си? Струва ми се, че малко повече се вживяха, което за тях е разбираемо, но ти?
-Аз какво? - попита тя. ...Знаеш ли, Божидаре...мислих си, че ме познаваш добре и знаеш моето отношение към любовта и малките незначителни и „законово незначителни” неща. А си мислех, че до голяма степен ги споделяш - каза Мартина.
-Хайде, Марти, нищо не е станало. Просто като ви гледах там горе така вглъбени в това, което правите, ми стана смешно и...
-Смешно! - изненадано повиши глас Мартина. За тях това е най-специалното нещо, което ги свързва за цял живот чрез любовта, която изпитват един към друг. Това, че няма официално лице, истински пръстени и сватбен регистър съвсем не означава, че има по-малка сила. Напротив! Любовта не се слага в рамка, тя се усеща в сърцето и само там можеш да се свържеш с човека, който обичаш. Затова и този импровизиран брак е много по-силен от брака на Айлин с Николай, както и този на Виктор. Сигурна съм, че съвсем скоро ще бъде възможно да бъдат заедно и по официалният законов начин. Но това, което ще помнят завинаги ще бъдат тези пръстени от маргаритки, които изплетох за тях. А ти се смей колкото си искаш, както и целия свят. За тези неща е нужна фина душа. А сега ме извини...ще се поразходя.
-Марти! Недей така сега, аз... понякога наистина не разбирам подобни неща. Може би душата ми на икономист е виновна. Но аз наистина те обичам и...
-И...би ли се оженил за мен там горе на върха, само защото вярваш, че ще ме обичаш вечно?- попита Мартина.
Божидар замълча. Не знаеше какво да каже. Обичаше Мартина много, но подобни неща му изглеждаха малко странни.
-Така си и знаех! - усмихна му се тя и тръгна към вратата.
Имаше още малко време преди да тръгнат обратно към града. Мартина излезе от къщата и тръгна към центъра на селото. Искаше и се да остане за малко насаме. Хвана я малко яд на Божидар защото развали цялото очарование на това, което се беше случило през деня. Как беше възможно на някой човек да му е смешно подобно нещо! Това беше толкова красиво! Да предложиш брак на жената, която обичаш на най-близкото място до слънцето! Знаеше, че хората са различни, но не очакваше точно Божидар да каже подобно нещо. Ако той приемаше това по този начин, то тогава приема по този начин и всички подобни неща, които тя правеше или пък харесваше. А ако е така, имат ли бъдеще тогава? Знаеше, че я обича, но достатъчно ли беше любовта му, че да и стигне за цял живот, достатъчно ли беше силен, че да изгори за нея, ако се наложеше. Мартина наистина беше объркана. Досега не бяха говорили за по-сериозно обвързване като да живеят заедно или да се оженят, въпреки че и двамата бяха свободни и не съществуваше пречка, която да ги накара да се замислят за това. Тя сигурно би се съгласила да се обвържат, но Божидар никога не беше повдигал този въпрос. Сякаш се страхуваше от подобно нещо или пък не беше достатъчно сигурен в чувствата си.
По пътя обратно Мартина беше прекалено тиха в колата и това не можа да не направи впечатление на Айлин, но тя не попита нищо, защото много добре познаваше Марти и знаеше, че по-късно сама ще и каже какъв е проблема. Виктор беше в отлично настроение и през цялото време весело си посвиркаше с уста.
-Марти, искам да знаеш, че това е най-щурото и импулсивно нещо, което съм правил в живота си, но струва много повече от каквото и да е на света. А тези пръстени с маргаритките са по-скъпи за мен от всичките диаманти на света. Аз лично винаги ще те смятам за наша кума и винаги ще останеш такава в сърцето ми.
-Благодаря ти, Вики! За мен също беше специално и ще се радвам скоро да бъдете заедно и официално. Някои хора много държат на това - вметна тя иронично. Божидар я погледна виновно и се изчерви.
След този ден, погълнати от трескавото си ежедневие, всичко отново си продължи по старому. Мартина и Божидар продължиха да се виждат, макар че тя го подлагаше на „тестове” от време на време, за да разбере как би реагирал на определени ситуации или какво мисли за отношенията помежду им. Искаше ако реши да се ожени пак да бъде напълно сигурна, че това е човекът за нея. Веднъж беше сгрешила, не и се искаше да го прави пак. Защото ако сгрешиш веднъж е едно, но сгрешиш ли втори път е вече глупаво. Значи не си си взел поука. Това, разбира се, не беше съвсем вярно, защото човек не може да изчисли нещата дотолкова, че да сведе грешките до нула процента и не можеш да прогнозираш как ще се развие и какви промени може да претърпи човека до теб, но все пак Мартина много се страхуваше от повторната грешка да се свърже с неподходящ човек. От своя страна Божидар наистина много я обичаше, но обвързването и брака го плашеха и той се чувстваше застрашен, че това може да го обсеби, да засегне свободата и интересите му, даже и принципите му, защото може би щеше да му се наложи да прави компромиси, а на тези години човек трудно прави подобни неща. А пък и детето. Не че имаше нещо против Ния, но все пак трябваше да се грижи за чуждо дете, а не беше сигурен, че е готов и за това. Хем искаше да бъде с Мартина, хем пък се страхуваше. Умираше от страх тя да не повдигне въпроса за обвързване защото нямаше какво да и каже, а тя щеше да го изтълкува погрешно. Надяваше се времето да нареди нещата, но дали беше възможно! „Когато обичаш някого истински, не се замисляш дали ще се изгориш” - беше казала Айлин преди време. Но беше ли готов да се изгори, не беше сигурен още.
Не ни трябва длъжностно лице, скъпи - каза Мартина. - Аз ще ги оженя!
-Но ти не си оторизирана, Марти! Това няма да е „законно”, пошегува се той.
На това място има други закони и стойността на този брак ще бъде много по-голяма от който и да е друг, подписан в зала. - После плесна с ръце и се обърна към младоженците : - Хайде, вървете да си помислите и след десет минути да сте тук за церемонията.
Мартина прие толкова сериозно ролята си и съвсем ясно осъзнаваше важността на това, което искаха двамата им приятели. Това съвсем не беше някаква шега, а един изключителен момент, в който двама напълно отдадени един на друг искаха да се свържат тук пред очите на природата, единствената връзка между земята и небето на мястото, на което се намираха. Да се отдадат един на друг по единствения начин, който беше възможен в момента. И понеже случаят беше специален и никой, разбира се, не беше подготвен тя реши да направи пръстени на младоженците от това, което имаше подръка. Огледа се наоколо и скоро откри това, което искаше. Откъсна няколко стръкчета трева и оплете два пръстена чийто краища здраво пристегна, за да не се разпаднат по време на ‘церемонията”, а отгоре на всеки сложи по една дребна, колкото лайка маргаритка. „Ама те наистин изглеждат красиви!” - каза си тя и ги сложи настрана. Реши, че младоженците все пак ще трябва да имат и спомен от това събитие и реши, че трябва да им направи някакъв подарък, пак от подръчни материали. За тази цел избра един малък крив клон, който уви с разни треви, вплете между тях дребни
горски цветенца от полянката сложи „панделка” от връзката на качулката на анцуга си и написа датата с черния молив за очи, който случайно беше мушнала в чантата си. Вече съвсем доволна беше готова да извика младоженците. Поръча на Божидар да подготви четири пластмасови чаши, които носега със себе си и бутилката минерална вода. За съжаление нямаха вино и бонбони, но и това щеше да свърши работа.
Айлин и Виктор застанаха един до друг, а Мартина пред тях. И тримата така се вълнуваха и осъзнаваха колко важно е това, което правеха в момента. Макар и тук, сред природата и само двама свидетели това, този импровизиран ритуал беше най-скъпото нещо, което имаха в момента. И двамата си бяха подготвили по нещо, което да си кажат. Пръв започна Виктор:
-Скъпа Айлин, нашите пътища са били свързани много по-отдавна, отколкото сме предполагали и съвсем естествено е да ни доведе до тук днес. Въпреки всичко, което сме преминали и това, което тепърва ни очаква, ние ще бъдем заедно. Ние сме заедно в душите и сърцата си и това е важното. Обичай ме!
Очите на Айлин се напълниха със сълзи. Толкова се развълнува, че не можа да започне.
-Аз...си подготвих реч...но...извинете ме, моля! Аз винаги съм вярвала, че в живота няма нищо случайно. През целият ми живот съм усещала присъствието на някой друг до себе си и това си бил ти, Виктор. За много хора това са врели-некипели, но само аз знам какво изпитвам. И тук, сега, на това прекрасно място, когато стоим само ние между небето и земята аз ти се отдавам с цялата си душа и с радост ще се нарека твоя съпруга. Само ти и аз. Завинаги!
Това беше един много вълнуващ момент за всички. Гласът на Мартина затрепери, когато започна:
-Аз в ролята си на специален приятел имам изключителното удоволствие да ви венчая тук и разбира се да ви дам пръстените, символът на безграничната любов. И понеже сме поставени в екстремални условия, пръстените н също ще бъдат необичайни, но за сметка на това ръчно изработени и с много любов! Много се радвам, че успяха да намеря тези маргаритки, които да вплета в пръстените защото още от древни времена маргаритката е символ на вярната любов. Някога мъжете са подарявали маргаритка на жената, която са искали за майка на децата си и не са били необходими много думи, когато хората виждали маргаритката, много добре знаели какво означава тя.
Мартина им подаде пръстените, които беше направила сама. Виктор сложи пръстена на ръката на Айлин и после тя неговия. Трудно беше да се опише изразът на лицата им в този момент. Сякаш се ритуалът, който се извършваше ставаше в един друг свят, свят, в който участваха само двамата. Странно беше да се гледат отстрани, сякаш наистина се сливаха един в друг.”Изумително!”, помисли си Мартина. След малко двамата бяха обявени за мъж и жена в сърцата си и Мартина отвори импровизираното „шампанско”, бутилката минерална вода и всички се поздравиха за хубвото събитие. Божидар хвърли няколко листенца върху главите на младоженците, както му е реда, за късмет.
Малко по-късно когато се прибраха той сподели с Мартина впечатленията си от деня.
-Ама вие и тримата изглеждахте толкова сериозни, сякаш наистина всичко не е на майтап
засмя се той.
Това не беше на майтап! - каза Мартина. - Ти така ли го приемаш?- попита тя.
Божидар учудено се вгледа в нея.
-Ама ти говориш сериозно!-учуди се той.
-Естетсвено, че говоря сериозно! Това беше най-истинския ритуал, на който съм присъствала и мога да се закълна, че усетих как душите им се сливат, колкото и абсурдо да звучи! Те се врекоха един на друг на върха, между земята и небето и това не е нещо, което се случва всеки ден.
-Хайде, скъпа, каква законова стойност има това. Освен това не забравяй, че и двамата са женени, имат деца. Какво означава женени в сърцата си? Струва ми се, че малко повече се вживяха, което за тях е разбираемо, но ти?
-Аз какво? - попита тя. ...Знаеш ли, Божидаре...мислих си, че ме познаваш добре и знаеш моето отношение към любовта и малките незначителни и „законово незначителни” неща. А си мислех, че до голяма степен ги споделяш - каза Мартина.
-Хайде, Марти, нищо не е станало. Просто като ви гледах там горе така вглъбени в това, което правите, ми стана смешно и...
-Смешно! - изненадано повиши глас Мартина. За тях това е най-специалното нещо, което ги свързва за цял живот чрез любовта, която изпитват един към друг. Това, че няма официално лице, истински пръстени и сватбен регистър съвсем не означава, че има по-малка сила. Напротив! Любовта не се слага в рамка, тя се усеща в сърцето и само там можеш да се свържеш с човека, който обичаш. Затова и този импровизиран брак е много по-силен от брака на Айлин с Николай, както и този на Виктор. Сигурна съм, че съвсем скоро ще бъде възможно да бъдат заедно и по официалният законов начин. Но това, което ще помнят завинаги ще бъдат тези пръстени от маргаритки, които изплетох за тях. А ти се смей колкото си искаш, както и целия свят. За тези неща е нужна фина душа. А сега ме извини...ще се поразходя.
-Марти! Недей така сега, аз... понякога наистина не разбирам подобни неща. Може би душата ми на икономист е виновна. Но аз наистина те обичам и...
-И...би ли се оженил за мен там горе на върха, само защото вярваш, че ще ме обичаш вечно?- попита Мартина.
Божидар замълча. Не знаеше какво да каже. Обичаше Мартина много, но подобни неща му изглеждаха малко странни.
-Така си и знаех! - усмихна му се тя и тръгна към вратата.
Имаше още малко време преди да тръгнат обратно към града. Мартина излезе от къщата и тръгна към центъра на селото. Искаше и се да остане за малко насаме. Хвана я малко яд на Божидар защото развали цялото очарование на това, което се беше случило през деня. Как беше възможно на някой човек да му е смешно подобно нещо! Това беше толкова красиво! Да предложиш брак на жената, която обичаш на най-близкото място до слънцето! Знаеше, че хората са различни, но не очакваше точно Божидар да каже подобно нещо. Ако той приемаше това по този начин, то тогава приема по този начин и всички подобни неща, които тя правеше или пък харесваше. А ако е така, имат ли бъдеще тогава? Знаеше, че я обича, но достатъчно ли беше любовта му, че да и стигне за цял живот, достатъчно ли беше силен, че да изгори за нея, ако се наложеше. Мартина наистина беше объркана. Досега не бяха говорили за по-сериозно обвързване като да живеят заедно или да се оженят, въпреки че и двамата бяха свободни и не съществуваше пречка, която да ги накара да се замислят за това. Тя сигурно би се съгласила да се обвържат, но Божидар никога не беше повдигал този въпрос. Сякаш се страхуваше от подобно нещо или пък не беше достатъчно сигурен в чувствата си.
По пътя обратно Мартина беше прекалено тиха в колата и това не можа да не направи впечатление на Айлин, но тя не попита нищо, защото много добре познаваше Марти и знаеше, че по-късно сама ще и каже какъв е проблема. Виктор беше в отлично настроение и през цялото време весело си посвиркаше с уста.
-Марти, искам да знаеш, че това е най-щурото и импулсивно нещо, което съм правил в живота си, но струва много повече от каквото и да е на света. А тези пръстени с маргаритките са по-скъпи за мен от всичките диаманти на света. Аз лично винаги ще те смятам за наша кума и винаги ще останеш такава в сърцето ми.
-Благодаря ти, Вики! За мен също беше специално и ще се радвам скоро да бъдете заедно и официално. Някои хора много държат на това - вметна тя иронично. Божидар я погледна виновно и се изчерви.
След този ден, погълнати от трескавото си ежедневие, всичко отново си продължи по старому. Мартина и Божидар продължиха да се виждат, макар че тя го подлагаше на „тестове” от време на време, за да разбере как би реагирал на определени ситуации или какво мисли за отношенията помежду им. Искаше ако реши да се ожени пак да бъде напълно сигурна, че това е човекът за нея. Веднъж беше сгрешила, не и се искаше да го прави пак. Защото ако сгрешиш веднъж е едно, но сгрешиш ли втори път е вече глупаво. Значи не си си взел поука. Това, разбира се, не беше съвсем вярно, защото човек не може да изчисли нещата дотолкова, че да сведе грешките до нула процента и не можеш да прогнозираш как ще се развие и какви промени може да претърпи човека до теб, но все пак Мартина много се страхуваше от повторната грешка да се свърже с неподходящ човек. От своя страна Божидар наистина много я обичаше, но обвързването и брака го плашеха и той се чувстваше застрашен, че това може да го обсеби, да засегне свободата и интересите му, даже и принципите му, защото може би щеше да му се наложи да прави компромиси, а на тези години човек трудно прави подобни неща. А пък и детето. Не че имаше нещо против Ния, но все пак трябваше да се грижи за чуждо дете, а не беше сигурен, че е готов и за това. Хем искаше да бъде с Мартина, хем пък се страхуваше. Умираше от страх тя да не повдигне въпроса за обвързване защото нямаше какво да и каже, а тя щеше да го изтълкува погрешно. Надяваше се времето да нареди нещата, но дали беше възможно! „Когато обичаш някого истински, не се замисляш дали ще се изгориш” - беше казала Айлин преди време. Но беше ли готов да се изгори, не беше сигурен още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар