Някъде там...

             Сбогуване

На една светла душа, която си отиде...

На стената ти е пълно със послания,
но ти не можеш да  ги прочетеш
замина си оттук, без сбъднати желания

да видиш дъщеря си как расте.

Не можем да те върнем със сълзите си,
нито с обичта ни безкрайна, нито с молби,
само в спомени, оставили в душата си
ще виждаме блясъка в твойте очи.

И може би някъде, там...в тишината
гледаш към нас от свят по-красив,
докосване си, аромат в светлината,
уловен спомен, дух вечно жив!

Ще те откриваме сутрин в росата,
в цветовете на всяка дъга,
в докосването леко на цветята,
ще те познаем, бъди сигурна в това! 

01.05.13