Звезден дъжд ( част 5 )
„Между мъжа и жената не може да има приятелство. А само страст, враждебност, война, любов . . . но приятелство никога.” Дамян цитира с театрален глас Оскар Уалд от пиесата му “Ветрилото на лейди Уиндърмиър'', а после шумно въздъхна. “ Даа. Колко време може да обичаш жена, която не те забелязва, Дамяне? - продължи той, вперил поглед в последните снимки на Елица, които беше качила във Фейсбук. Сякаш имаше слънце в косите. И усмивката и такава...слънчева. Едно крехко, усмихнато слънчице...това беше негова Елица. Най-добрата му приятелка! Не можеше да продължава повече така. Не можеше повече да потиска чувствата си към нея. Не знаеше какво да направи. Страхуваше се, че ако и сподели какво изпитва към нея може да я изплаши и да се дистанцира от него. А той дори не можеше да си представи да бъде далече от Елица. Питаше се колко ли мъже се намираха в неговото положение и как ли постъпваха в такива ситуации.
Познаваха се толкова отдавна и с течение на времето силната връзка между тях следваше своето естествено развитие, преминавайки последователно през всички етапи, започвайки от най-ранния - на симпатия и общи лудории в детсвото, преминавайки през привързаността и грижата, през засилване на чувставта и близостта, през влюбването, прераствайки в истинска любов и обич. От страна на Дамян. Елица също го обичаше, но не с онази обич, която той изпитваше към нея. Обичаше го като брат, а това не му стигаше вече. И ето, че пак изниква вечния въпрос за приятелството между мъжа и жената. Възможно ли беше да има чисто приятелство между тях, без единия да се влюби? Може би никога няма да може да се намери точен отговор на това. Защото половината ще кажат “Да”, а другата половина ” Не”. Може би и двете половини ще са прави до известна степен. Или може би ще бъде по-точно да кажем, че е възможно дотогава, докато единия не се влюби. Защото тогава, най-естественото нещо, което може да поиска влюбения, е по-голяма близост. И тогава приятелят престава да бъде само приятел, което неизбежно води до промяна в досегашните отношения и приятелството вече не е същото. Ако човек реши да прави някави обобщения и зададе този въпрос на мъжете и жените, техните отговори ще бъдат напълно различни. Повечето мъже ще отговорят, че не е възможно, а почти всички жени ще кажат, че такова приятелство съществува, без да има сексуално привличане между тях. Дамян разсъждаваше върху това, ровейки се из разни форуми и се надяваше да намери отговора, от който така силно се нуждаеше. И колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че това приятелство никога не остава на ниво само приятелство. Няма как човек да не изпита привличане към някой, с който се вижда всеки ден, с който споделя най-важните неща в живота си, с който се смее и върши нещата заедно, ходи на кино, на разходки, който понякога се налага да утешава в прегръдките си. И този някой неизбежно започва да спохожда сънищата и да разпалва чувствата му. “ Може би от този момент нататък ние, мъжете, просто да се правим, че сме същите приятели, за да бъдем близо до жената, която обичаме. А в същото време искаме нещо повече. Докато жените не мислят по този начин. Те просто приемат нашите приятелски отношения точно като такива. Ето още едно доказателство за разликата на възприемане на нещата от мъжете и жените.”
Няколко пъти вече се беше опитал да и намекне за това, но тя или се правеше, че не разбира, или го обръщаше на шега. Може би трябваше да и го каже директно, за да разбере дали има смисъл да упорства в желанието си за нещо повече между тях или просто трябваше да се отдръпне и да намери някой, който наистина ще го обича така, както би искал. Тази вечер щяха да гледат филми заедно в тях и може би щеше да се престраши да и каже. Петък винаги се събираха да гледат заедно филми. Беше се превърнало в нещо като традиция. Петък вечер- вечер на комедиите. Сядаха на килима пред дивана с пълна купа чипс и се заливаха от смях на любимите си филми. И двамата обичаха чипс. Особено онзи, с лютата чушка, въпреки, че после се скъсваха да пият вода. Но за Ели това беше един начин да се разтовари от тежката си работна седмица. Понякога си мислеше, че е по-добре човек да върши някаква физическа работа, отколкото да работи с деца, защото психическата умора е многократно по-голяма, както и възстановяването от нея. Но само който не е работил с деца не знае колко трудно е това. Освен това допълнителната и работа в радиото, където работеха заедно с Дамян също утежняваше програмата и и въпреки, че обичаше това, което прави и на двете места, то много я изморяваше. “ Убивам стреса с чипс и филми” обичаше да се шегува тя. Тази вечер бяха решили да гледат стари филми с Луи дъо Финес. Щяха да започнат с “ Кацнал на едно дърво” защото беше любим и на двамата.
Дамян реши, че ще бъде добре да се избръсне. Елица му беше казвала, че го харесва с леко набола брада, но предвид специалния случай той реши, че трябва да бъде в отличен външен вид. Това, разбира се, беше съвсем лесно, защото той винаги си беше в идеален вид. Жените много го харесваха и постоянно му досаждаха с разни предложения, но за тяхно огромно съжаление, той имаше очи само за Ели. Той прокара пръсти в чупливите кичури на тъмната си коса и я разроши. След това започва процедурата по привеждането в идеален външен вид.
Когато отиде в къщата на Елица, малкото ангелче тъкмо заспиваше и тя му направи знак да мълчи. Дария, дъщеричката и, щеше да скочи веднага ако само чуеше гласа му. Затова съвсем тихо, той се промъкна в кухнята и остави нещата, които беше купил за филмовия им петък.
Елица се появи след около петнайсетина минути и му се усмихна:
- Днес се е преуморила от игра на детската площадка, където беше с баба си и трудно заспа от събраните емоции.
- Сега ще спи сладко- каза Дамян. - Чипса е в кухнята.
- Ох, златен си ми ти, Ян - каза Ели и го потупа по гърба. Още от децата го наричаше така. Любимата му детска книжка беше” Ян Бибиян “ и постоянно и говореше за приключенията му в подземния свят с дяволчето Фют, рисуваше го и измисляше комикси, така че когато тя започна да го нарича Ян, той го прие за най-естественото нещо на света. - Като си помисля от кога се познаваме...цял един живот, Ян. Повечето бракове не издържат и половината от времето, през което съществува нашето приятелство. Толкова съм свикнала да си около мен, че не мога да си представя, че някой ден може да те няма. И може би някой ден ще се случи. Когато се влюбиш и някой стане по-важен.
- Може и да не се случи...-каза той.
- Винаги се случва, когато човек се влюби, Ян. Същото се случи, когато се появи Тони. Не се виждахме толкова често и не прекарвахме толкова заедно двамата, въпреки, че си бяхме пак толкова близки.
- Има и по-лесен начин това да не се случи, Ели- предпазливо започна Дамян.
- Интересно ми е да знам какъв? -засмя се Елица.
- Като се влюбиш в мен...
Елица го погледна и се засмя, мислейки, че се шегува. Но после забеляза смущението и в същото време искрящите пламъчета в сините му очи и разбра, че говори сериозно. Той се приближи до нея и погали нежно лицето и.
- Не си ли разбрала досега, Ели...Обичам те- прошепна той.
- Какво говориш, Ян! Добре ли си?
Елица беше толкова объркана, че не знаеше какво да направи.
- Истината е, че съм влюбен в теб от години и не мога повече да го крия. Обичам те с цялото си сърце и...
- Но ти си най-добрия ми приятел, Ян. Аз...аз те обичам, но не по този начин, разбираш ли. Никога не съм гледала на теб по друг начин...изобщо не съм предполагала, че... и какво ще правим сега...не знам какво да кажа.
- Само това ли изпитваш към мен, Ели, приятелска обич?
- Да и това е най-чистата и истинска обич, която съм изпитвала някога. Обич, основана единствено на приятелство...
- И не можеш да погледнеш на мен като на мъж, в който да се влюбиш?
- Ти си прекрасен мъж, Ян! Всяка би била щастлива да се влюби в теб, но...
- Но не и ти...- каза Дамян с огорчение.
Елица поклати глава и хвана ръката му.
- Съжалявам, Ян...това е толкова неочаквано, че не наистина не знам какво да кажа, винаги съм приемала приятелството ни като такова и ми е било напълно достатъчно. Не съм и предполагала, че може да си изпитвал романтични чувства към мен. Ти си ми много скъп, знаеш и не бих искала да те загубя от живота си. Но как ще продължаваме сега, когато и двамата знаем как се чувстваш, а аз не мога да ти отвърна, по начина, по който искаш.
- Не знам, Ели...- въздъхна той. После се обърна и се извини, че трябва да си върви.
Ели отиде да го изпрати и дълго остана на вратата, гледайки след бързо отдалечаващата се фигура, докато не изчезна съвсем в мракa.
Познаваха се толкова отдавна и с течение на времето силната връзка между тях следваше своето естествено развитие, преминавайки последователно през всички етапи, започвайки от най-ранния - на симпатия и общи лудории в детсвото, преминавайки през привързаността и грижата, през засилване на чувставта и близостта, през влюбването, прераствайки в истинска любов и обич. От страна на Дамян. Елица също го обичаше, но не с онази обич, която той изпитваше към нея. Обичаше го като брат, а това не му стигаше вече. И ето, че пак изниква вечния въпрос за приятелството между мъжа и жената. Възможно ли беше да има чисто приятелство между тях, без единия да се влюби? Може би никога няма да може да се намери точен отговор на това. Защото половината ще кажат “Да”, а другата половина ” Не”. Може би и двете половини ще са прави до известна степен. Или може би ще бъде по-точно да кажем, че е възможно дотогава, докато единия не се влюби. Защото тогава, най-естественото нещо, което може да поиска влюбения, е по-голяма близост. И тогава приятелят престава да бъде само приятел, което неизбежно води до промяна в досегашните отношения и приятелството вече не е същото. Ако човек реши да прави някави обобщения и зададе този въпрос на мъжете и жените, техните отговори ще бъдат напълно различни. Повечето мъже ще отговорят, че не е възможно, а почти всички жени ще кажат, че такова приятелство съществува, без да има сексуално привличане между тях. Дамян разсъждаваше върху това, ровейки се из разни форуми и се надяваше да намери отговора, от който така силно се нуждаеше. И колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че това приятелство никога не остава на ниво само приятелство. Няма как човек да не изпита привличане към някой, с който се вижда всеки ден, с който споделя най-важните неща в живота си, с който се смее и върши нещата заедно, ходи на кино, на разходки, който понякога се налага да утешава в прегръдките си. И този някой неизбежно започва да спохожда сънищата и да разпалва чувствата му. “ Може би от този момент нататък ние, мъжете, просто да се правим, че сме същите приятели, за да бъдем близо до жената, която обичаме. А в същото време искаме нещо повече. Докато жените не мислят по този начин. Те просто приемат нашите приятелски отношения точно като такива. Ето още едно доказателство за разликата на възприемане на нещата от мъжете и жените.”
Няколко пъти вече се беше опитал да и намекне за това, но тя или се правеше, че не разбира, или го обръщаше на шега. Може би трябваше да и го каже директно, за да разбере дали има смисъл да упорства в желанието си за нещо повече между тях или просто трябваше да се отдръпне и да намери някой, който наистина ще го обича така, както би искал. Тази вечер щяха да гледат филми заедно в тях и може би щеше да се престраши да и каже. Петък винаги се събираха да гледат заедно филми. Беше се превърнало в нещо като традиция. Петък вечер- вечер на комедиите. Сядаха на килима пред дивана с пълна купа чипс и се заливаха от смях на любимите си филми. И двамата обичаха чипс. Особено онзи, с лютата чушка, въпреки, че после се скъсваха да пият вода. Но за Ели това беше един начин да се разтовари от тежката си работна седмица. Понякога си мислеше, че е по-добре човек да върши някаква физическа работа, отколкото да работи с деца, защото психическата умора е многократно по-голяма, както и възстановяването от нея. Но само който не е работил с деца не знае колко трудно е това. Освен това допълнителната и работа в радиото, където работеха заедно с Дамян също утежняваше програмата и и въпреки, че обичаше това, което прави и на двете места, то много я изморяваше. “ Убивам стреса с чипс и филми” обичаше да се шегува тя. Тази вечер бяха решили да гледат стари филми с Луи дъо Финес. Щяха да започнат с “ Кацнал на едно дърво” защото беше любим и на двамата.
Дамян реши, че ще бъде добре да се избръсне. Елица му беше казвала, че го харесва с леко набола брада, но предвид специалния случай той реши, че трябва да бъде в отличен външен вид. Това, разбира се, беше съвсем лесно, защото той винаги си беше в идеален вид. Жените много го харесваха и постоянно му досаждаха с разни предложения, но за тяхно огромно съжаление, той имаше очи само за Ели. Той прокара пръсти в чупливите кичури на тъмната си коса и я разроши. След това започва процедурата по привеждането в идеален външен вид.
Когато отиде в къщата на Елица, малкото ангелче тъкмо заспиваше и тя му направи знак да мълчи. Дария, дъщеричката и, щеше да скочи веднага ако само чуеше гласа му. Затова съвсем тихо, той се промъкна в кухнята и остави нещата, които беше купил за филмовия им петък.
Елица се появи след около петнайсетина минути и му се усмихна:
- Днес се е преуморила от игра на детската площадка, където беше с баба си и трудно заспа от събраните емоции.
- Сега ще спи сладко- каза Дамян. - Чипса е в кухнята.
- Ох, златен си ми ти, Ян - каза Ели и го потупа по гърба. Още от децата го наричаше така. Любимата му детска книжка беше” Ян Бибиян “ и постоянно и говореше за приключенията му в подземния свят с дяволчето Фют, рисуваше го и измисляше комикси, така че когато тя започна да го нарича Ян, той го прие за най-естественото нещо на света. - Като си помисля от кога се познаваме...цял един живот, Ян. Повечето бракове не издържат и половината от времето, през което съществува нашето приятелство. Толкова съм свикнала да си около мен, че не мога да си представя, че някой ден може да те няма. И може би някой ден ще се случи. Когато се влюбиш и някой стане по-важен.
- Може и да не се случи...-каза той.
- Винаги се случва, когато човек се влюби, Ян. Същото се случи, когато се появи Тони. Не се виждахме толкова често и не прекарвахме толкова заедно двамата, въпреки, че си бяхме пак толкова близки.
- Има и по-лесен начин това да не се случи, Ели- предпазливо започна Дамян.
- Интересно ми е да знам какъв? -засмя се Елица.
- Като се влюбиш в мен...
Елица го погледна и се засмя, мислейки, че се шегува. Но после забеляза смущението и в същото време искрящите пламъчета в сините му очи и разбра, че говори сериозно. Той се приближи до нея и погали нежно лицето и.
- Не си ли разбрала досега, Ели...Обичам те- прошепна той.
- Какво говориш, Ян! Добре ли си?
Елица беше толкова объркана, че не знаеше какво да направи.
- Истината е, че съм влюбен в теб от години и не мога повече да го крия. Обичам те с цялото си сърце и...
- Но ти си най-добрия ми приятел, Ян. Аз...аз те обичам, но не по този начин, разбираш ли. Никога не съм гледала на теб по друг начин...изобщо не съм предполагала, че... и какво ще правим сега...не знам какво да кажа.
- Само това ли изпитваш към мен, Ели, приятелска обич?
- Да и това е най-чистата и истинска обич, която съм изпитвала някога. Обич, основана единствено на приятелство...
- И не можеш да погледнеш на мен като на мъж, в който да се влюбиш?
- Ти си прекрасен мъж, Ян! Всяка би била щастлива да се влюби в теб, но...
- Но не и ти...- каза Дамян с огорчение.
Елица поклати глава и хвана ръката му.
- Съжалявам, Ян...това е толкова неочаквано, че не наистина не знам какво да кажа, винаги съм приемала приятелството ни като такова и ми е било напълно достатъчно. Не съм и предполагала, че може да си изпитвал романтични чувства към мен. Ти си ми много скъп, знаеш и не бих искала да те загубя от живота си. Но как ще продължаваме сега, когато и двамата знаем как се чувстваш, а аз не мога да ти отвърна, по начина, по който искаш.
- Не знам, Ели...- въздъхна той. После се обърна и се извини, че трябва да си върви.
Ели отиде да го изпрати и дълго остана на вратата, гледайки след бързо отдалечаващата се фигура, докато не изчезна съвсем в мракa.
Няма коментари:
Публикуване на коментар