ЗВЕЗДЕН ДЪЖД ( част 4 )
Приятелките не се бяха виждали толкова отдавна, че се беше насъбрал доста материал за обсъждане. А за това, разбира се, е необходимо много време. Жените най-добре знаят това. Може би за мъжете това многочасово бърборене и обсъждане на толкова незначителни, според тях неща, е толкова неразбираемо, колкото неразбираемо беше за жените времето, прекарано във възторжените спомени за казармата и разговорите за коли.
След първоначалното общо говорене един през друг и радостта, породени от вълнението от дългоочакваната среща, разговорът им се насочи към по-лични неща. Всяка беше в течение какво става в живота на другите, но все пак имаше неща, за които не може да говориш по телефона. Сервитъорът се приближи с част от поръчката и разговорът спря за малко.
- Харесва ми косата ти с новата прическа, Стефи! - каза Веселина и намигна.
- Наистина ли? Не бях много сигурна дали да я направя толкова къса. Нали знаеш, че хич не обичам да експериментирам с косата си - засмя се весело Стефи. - Един ден така се бях вбесила на работата, че отидох в първия фризъорски салон и я отрязах. Когато ядът ми беше минал пък ревах два часа, че съм си отрязала косата.
- Психолозите казват, че когато една жена иска да направи някаква промяна в живота си, първото нещо, с което започва е именно косата, било промяна на цвят, било скъсяване, няма значение - обади се Диляна. На мен също ми се е случвало и мога да кажа, че наистина има нещо вярно в това. Винаги, когато съм искала да променя нещо в живота си, първо съм си сменяла прическата.
- А пък на мен много често ми се случва когато съм много ядосана от нещо, да отида да си купя нещо и веднага ми минава. Не е задължително дори да е нещо голямо, може да е нещо съвсем дребничко, но самата покупка сякаш успокоява яда ми.
- А има хора, които просто обичат да променят цвета на косата си и дължината и- засмя се отново Стефи. Но аз не съм от тях. Ето, откакто се харесах с тази дължина, не я пипам.
- Както и да се направиш, все си си хубава- каза Елица и я потупа по рамото.
След обсъждането на темата за децата, които вече бяха пораснали и имаха свои проблеми, разговорът се завъртя около личния живот на всяка от тях. Както винаги, любовните истории на Дилянка бяха толкова забавни и вълнуващи, че всички се смяха от сърце на разказите и. Тя беше единствената от четирите и най-младата, която все още си нямаше сериозен приятел. Всеки път, когато си мислеха, че това вече е Човека, тя ги разочароваше с думите: - Добре е, Но... Винаги имаше едно голямо “ Но..” Останалите се чудеха дали ще доживеят деня, в който ще чуят, че всичко е наред. Дилянка не се спираше и за минута. Постоянно ходеше нагоре-надолу, пътуваше из страната къде служебно, къде с приятел на почивка или екскурзия и те на шега и казваха “ Жената-път ” Само като кажеше, че се връща от някъде и на следващия ден се обаждаше от друго място, те умираха от смях и за пореден път и предлагаха да си държи куфара в готовност зад вратата. И на нея и се искаше да намери онази голяма любов, която всяка от приятелките и беше намерила. Досега не се беше влюбвала така, че да не знае къде се намира. Даже не вярваше много, че това е възможно. След поредното разочарование Елица всеки път и казваше, че явно това не е бил човека за нея.
“Когато го видиш, Дилянка, ще разбереш, че това е той! Повярвай ми! И няма да има нужда от думи и обяснения. Просто ще знаеш и няма да има никакво съмнение. Сърцето не може да сгреши. “
За Дилянка това беше малко неразбиряемо. Странно и беше, че може да намериш някой, с който да искаш да бъдеш непрекъснато, до края на живота си. Възможно ли беше да бъдеш само с един човек през останалата част на живота ти и той да ти бъде напълно достатъчен и няма да ти омръзне. Те я уверяваха, че може, но за нея беше малко нереално. Тя насочи разговора към Елица и живота и след раздялата с Тони. Знаеха, че все още и беше много тежко от случилото се, но тя изобщо не даваше вид, че нещо я притеснява. Беше от хората, които мислят, че никой друг не е виновен за положението, в което са попаднали и не искаше да си го изкарва на другите. Затова сутрин като излизаше от къщи беше най-лъчезарната и усмихната жена, а вечер, когато си беше вече в къщи, страдаше и плачеше за разбитите си илюзии и предателството на Тони и най-добрата и приятелка. Освен това имаше голямата подкрепа на родителите си, Дамян и още няколко много близки нейни приятели. Странно какво се случва с общите приятели на двама човека, които в един момент се разделят или развеждат. В повечето случаи приятелите също се разделят. Едните си остават с единия, другите - с другия. Но понякога се случва приятелите на единия, разочаровани от него, остават приятели на другия, въпреки, че именно чрез него са се запознали. Така стана и с тях. Много от приятелите на Тони бяха разочаровани от постъпката му и се отдръпнаха от него, а в същото време подкрепиха Елица и и помагаха с каквото трябва в така трудния за нея момент.
- Няма ли някой в живота ти, Ели?- попита я Веселина. - Животът не свършва с Тони, все пак! Млада си, умна, хубава, свободна, така че...
- Изобщо не мисля за това, скъпа - каза Елица. -Нужно ми е време... Пък и малко се плаша, да си призная честно.
- От какво?- попита Стефи.
- От началото - отговори тя. От новото начало... Може би в живота ни често ни се налага да започваме нещо отначало. Понякога се получава, но друг път не. Питам се дали това ново начало не е само повторение на предишното и дали в крайна сметка резултатът няма да е същия.
- Това, че веднъж се е случило не значи, че пак ще се повтори, Ели.
- Знам и все пак се страхувам от пореден провал. Дори и да сложа ново начало, това няма да ме промени. И в новата връзка ще съм такава, каквото съм била и в предишната.
- Да, но човека ще е друг и отношенията помежду ви ще са различни. Тони беше всичко за теб, скъпа. Ти му се беше посветила изцяло. Но, колкото и грубо да ти прозвучи, явно ти не си била всичко за него. Много е лесно да го оправдаваме, че видиш ли, съблазнила го мацката, не могъл да устои и сгрешил. Но ако ти беше в такава ситуация, никога не би се поддала, пък ако ще и челни стойки някой да ти прави. Ядосвам се, че винаги, когато става дума за мъжете, това като че ли е в реда на нещата. Но ако жена постъпи така....оооо, какъв скандал!
- Права си, Стефи. Може би новото начало с нов човек ще бъде различно, но...просто все още не мога да си представа, че мога да мина през всичко това отново. Спомените ми са прекалено ярки все още и има опасност постоянно да сравнявам с това, което имахме с Тони. Но... кой знае...може би някой ден...
- Разбира се, че ще стане...ти заслужаваш да бъдеш щастлива!
След първоначалното общо говорене един през друг и радостта, породени от вълнението от дългоочакваната среща, разговорът им се насочи към по-лични неща. Всяка беше в течение какво става в живота на другите, но все пак имаше неща, за които не може да говориш по телефона. Сервитъорът се приближи с част от поръчката и разговорът спря за малко.
- Харесва ми косата ти с новата прическа, Стефи! - каза Веселина и намигна.
- Наистина ли? Не бях много сигурна дали да я направя толкова къса. Нали знаеш, че хич не обичам да експериментирам с косата си - засмя се весело Стефи. - Един ден така се бях вбесила на работата, че отидох в първия фризъорски салон и я отрязах. Когато ядът ми беше минал пък ревах два часа, че съм си отрязала косата.
- Психолозите казват, че когато една жена иска да направи някаква промяна в живота си, първото нещо, с което започва е именно косата, било промяна на цвят, било скъсяване, няма значение - обади се Диляна. На мен също ми се е случвало и мога да кажа, че наистина има нещо вярно в това. Винаги, когато съм искала да променя нещо в живота си, първо съм си сменяла прическата.
- А пък на мен много често ми се случва когато съм много ядосана от нещо, да отида да си купя нещо и веднага ми минава. Не е задължително дори да е нещо голямо, може да е нещо съвсем дребничко, но самата покупка сякаш успокоява яда ми.
- А има хора, които просто обичат да променят цвета на косата си и дължината и- засмя се отново Стефи. Но аз не съм от тях. Ето, откакто се харесах с тази дължина, не я пипам.
- Както и да се направиш, все си си хубава- каза Елица и я потупа по рамото.
След обсъждането на темата за децата, които вече бяха пораснали и имаха свои проблеми, разговорът се завъртя около личния живот на всяка от тях. Както винаги, любовните истории на Дилянка бяха толкова забавни и вълнуващи, че всички се смяха от сърце на разказите и. Тя беше единствената от четирите и най-младата, която все още си нямаше сериозен приятел. Всеки път, когато си мислеха, че това вече е Човека, тя ги разочароваше с думите: - Добре е, Но... Винаги имаше едно голямо “ Но..” Останалите се чудеха дали ще доживеят деня, в който ще чуят, че всичко е наред. Дилянка не се спираше и за минута. Постоянно ходеше нагоре-надолу, пътуваше из страната къде служебно, къде с приятел на почивка или екскурзия и те на шега и казваха “ Жената-път ” Само като кажеше, че се връща от някъде и на следващия ден се обаждаше от друго място, те умираха от смях и за пореден път и предлагаха да си държи куфара в готовност зад вратата. И на нея и се искаше да намери онази голяма любов, която всяка от приятелките и беше намерила. Досега не се беше влюбвала така, че да не знае къде се намира. Даже не вярваше много, че това е възможно. След поредното разочарование Елица всеки път и казваше, че явно това не е бил човека за нея.
“Когато го видиш, Дилянка, ще разбереш, че това е той! Повярвай ми! И няма да има нужда от думи и обяснения. Просто ще знаеш и няма да има никакво съмнение. Сърцето не може да сгреши. “
За Дилянка това беше малко неразбиряемо. Странно и беше, че може да намериш някой, с който да искаш да бъдеш непрекъснато, до края на живота си. Възможно ли беше да бъдеш само с един човек през останалата част на живота ти и той да ти бъде напълно достатъчен и няма да ти омръзне. Те я уверяваха, че може, но за нея беше малко нереално. Тя насочи разговора към Елица и живота и след раздялата с Тони. Знаеха, че все още и беше много тежко от случилото се, но тя изобщо не даваше вид, че нещо я притеснява. Беше от хората, които мислят, че никой друг не е виновен за положението, в което са попаднали и не искаше да си го изкарва на другите. Затова сутрин като излизаше от къщи беше най-лъчезарната и усмихната жена, а вечер, когато си беше вече в къщи, страдаше и плачеше за разбитите си илюзии и предателството на Тони и най-добрата и приятелка. Освен това имаше голямата подкрепа на родителите си, Дамян и още няколко много близки нейни приятели. Странно какво се случва с общите приятели на двама човека, които в един момент се разделят или развеждат. В повечето случаи приятелите също се разделят. Едните си остават с единия, другите - с другия. Но понякога се случва приятелите на единия, разочаровани от него, остават приятели на другия, въпреки, че именно чрез него са се запознали. Така стана и с тях. Много от приятелите на Тони бяха разочаровани от постъпката му и се отдръпнаха от него, а в същото време подкрепиха Елица и и помагаха с каквото трябва в така трудния за нея момент.
- Няма ли някой в живота ти, Ели?- попита я Веселина. - Животът не свършва с Тони, все пак! Млада си, умна, хубава, свободна, така че...
- Изобщо не мисля за това, скъпа - каза Елица. -Нужно ми е време... Пък и малко се плаша, да си призная честно.
- От какво?- попита Стефи.
- От началото - отговори тя. От новото начало... Може би в живота ни често ни се налага да започваме нещо отначало. Понякога се получава, но друг път не. Питам се дали това ново начало не е само повторение на предишното и дали в крайна сметка резултатът няма да е същия.
- Това, че веднъж се е случило не значи, че пак ще се повтори, Ели.
- Знам и все пак се страхувам от пореден провал. Дори и да сложа ново начало, това няма да ме промени. И в новата връзка ще съм такава, каквото съм била и в предишната.
- Да, но човека ще е друг и отношенията помежду ви ще са различни. Тони беше всичко за теб, скъпа. Ти му се беше посветила изцяло. Но, колкото и грубо да ти прозвучи, явно ти не си била всичко за него. Много е лесно да го оправдаваме, че видиш ли, съблазнила го мацката, не могъл да устои и сгрешил. Но ако ти беше в такава ситуация, никога не би се поддала, пък ако ще и челни стойки някой да ти прави. Ядосвам се, че винаги, когато става дума за мъжете, това като че ли е в реда на нещата. Но ако жена постъпи така....оооо, какъв скандал!
- Права си, Стефи. Може би новото начало с нов човек ще бъде различно, но...просто все още не мога да си представа, че мога да мина през всичко това отново. Спомените ми са прекалено ярки все още и има опасност постоянно да сравнявам с това, което имахме с Тони. Но... кой знае...може би някой ден...
- Разбира се, че ще стане...ти заслужаваш да бъдеш щастлива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар