ЗВЕЗДЕН ДЪЖД ( Част 3 )
Елица погледна часовника си. Оставаше още малко време до часа на срещата. Вече нямаше търпение да види приятелките си. Беше сигурна, че всички ще са там десет минути преди определения час. Защото и четирите обичаха точността. Често се случваше да отидат десетина минути по-рано, но никога по-късно от уречения час. Елица смяташе, че точността е изключително важно качество и говори много за харакера на човека. В същото време очакваше подобно отношение и от останалите хора и много се ядосваше, когато хората закъсняваха за среща. Обичаше да планира нещата си и да ги подрежда така,че да има време за всичко, без да и се налага да бърза и да се напряга. Затова и неточността така я ядосваше. Създаваше някакъв безпорядък и объркваше всички останали задачи. Не разбираше хората, които вечно закъсняват за нещо, но и не се опитваше да ги промени. Радваше се, че в обкръжението и повечето хора бяха като нея. Понякога се чудеше колко истина има в думите, че противоположностите се привличат. Изобщо не беше убедена, че това се отнася за човешките същества. Животът и досега непрекъснато го потвърждаваше.
Противоположностнитесамо предизвикваха интерес за определено време, но после доказваха колко несъвместими са двама души. Защото общите интереси, цели, вкусове, идеи сплотяват хората и ги правят по-целеустремени. Как може да имаш общ път с някого когато вървите по различни пътеки!
Елица пресече улицата и се насочи към ресторанта, в който щяха да обядват. Цъфналите по улицата липи разнасяха свеж аромат, който още повече повдигна настроението и и тя се усмихна весело. Спря се на една витрина с обувки, на която се огледа и оправи косата си. Правеше го несъзнателно, както всички жени, когато минаваха покрай витрините. Когато зави на ъгъла видя, че две от момичетата вече бяха там. Усмихна им се широко и побърза да ги прегърне. Не се бяха виждали от няколко години, а се чувстваха така, сякаш не се бяха виждали от вчера. Бяха си същите! Времето беше минало покрай тях без да внесе каквато и да е корекция във външния им вид, само им беше дало повече мъдрост и беше обогатило емоционалния им свят. Чудесно беше тяхното приятелство! Беше от онези ценни приятелства, при които хората не се виждаха всеки ден, но когато се срещаха започваха разговора от там, където го бяха свършили предишния път. Запознанството им също беше любопитно. Може би наистина понякога съдбата ни среща с някой съвсем целенасочено. Някой, който остава в сърцето ни за цял живот.
Запознаха се на един семинар и докато чакаха да започне се заприказваха, а след това обядваха заедно. Интересно беше, че трите от тях бяха родени на три поредни дати от януари, което беше абсолютно доказателство, че няма случайни неща. Изобщо не усетиха как мина времето. В този ден започна тяхното голямо приятелство, което продължи в годините и всяка знаеше, че когато има нужда от неща, може да разчита на помощта им, независимо в коя част на света се намират. И четирите бяха от различни краища на страната, а в последните години две от тях живееха в чужбина и това ограничаваше срещите им, но поддържаха непрекъсната връзка, използвайки всички възможности на технологиите. Винаги, когато имаха възможност, обаче, си правеха дълги обеди или вечери в някой ресторант с добра кухня, защото освен всичко друго, бяха и отлични кулинари. Понякога прекарваха почивките си заедно със семействата си и мъжете им винаги ги оставяха да се наговорят и се забавляваха с типично мъжки неща. Порасналата вече дъщеря на Веселина постоянно се шегуваше с тях и казваше, че като се съберат приличат на Кари, Миранда, Саманта и Шарлът от “Сексът и града”. Те се забавляваха с това. И наистина бяха много забавни, когато човек ги видеше на улицата-четири красиви жени, с четири различни цвята на косите, заели целия тротоар, потропващи с високите си токчета, докато обсъждат нещо, вървейки.
Елица не можеше да им се нарадва. Толкова неща имаше да обсъждат. Когато се раздели с Тони, те я подкрепиха и и предложиха помощта си. В тежки моменти човек разбира кои са истинските му приятели. Времето и дистанцията стесняват кръга от приятели и изтриват излишните файлове от хард диска ни.
Елица беше щастлива с хората, които присъстваха в живота и. Знаеше, че както всяко нещо и приятелството изисква грижи и има отговорноси и често перефразираше думите на Емили Дикинсън “ да си цвете е голяма отговорност” в “да си приятел е голяма отговорност”.
Ето, че и последната от тях вече седна на масата. Малко след това от сепарето се изпълни с весело бърборене и звънлив смях. Летния полъх по понесе във въздуха и го смеси с миризмата на цъфналите липи.
Елица пресече улицата и се насочи към ресторанта, в който щяха да обядват. Цъфналите по улицата липи разнасяха свеж аромат, който още повече повдигна настроението и и тя се усмихна весело. Спря се на една витрина с обувки, на която се огледа и оправи косата си. Правеше го несъзнателно, както всички жени, когато минаваха покрай витрините. Когато зави на ъгъла видя, че две от момичетата вече бяха там. Усмихна им се широко и побърза да ги прегърне. Не се бяха виждали от няколко години, а се чувстваха така, сякаш не се бяха виждали от вчера. Бяха си същите! Времето беше минало покрай тях без да внесе каквато и да е корекция във външния им вид, само им беше дало повече мъдрост и беше обогатило емоционалния им свят. Чудесно беше тяхното приятелство! Беше от онези ценни приятелства, при които хората не се виждаха всеки ден, но когато се срещаха започваха разговора от там, където го бяха свършили предишния път. Запознанството им също беше любопитно. Може би наистина понякога съдбата ни среща с някой съвсем целенасочено. Някой, който остава в сърцето ни за цял живот.
Запознаха се на един семинар и докато чакаха да започне се заприказваха, а след това обядваха заедно. Интересно беше, че трите от тях бяха родени на три поредни дати от януари, което беше абсолютно доказателство, че няма случайни неща. Изобщо не усетиха как мина времето. В този ден започна тяхното голямо приятелство, което продължи в годините и всяка знаеше, че когато има нужда от неща, може да разчита на помощта им, независимо в коя част на света се намират. И четирите бяха от различни краища на страната, а в последните години две от тях живееха в чужбина и това ограничаваше срещите им, но поддържаха непрекъсната връзка, използвайки всички възможности на технологиите. Винаги, когато имаха възможност, обаче, си правеха дълги обеди или вечери в някой ресторант с добра кухня, защото освен всичко друго, бяха и отлични кулинари. Понякога прекарваха почивките си заедно със семействата си и мъжете им винаги ги оставяха да се наговорят и се забавляваха с типично мъжки неща. Порасналата вече дъщеря на Веселина постоянно се шегуваше с тях и казваше, че като се съберат приличат на Кари, Миранда, Саманта и Шарлът от “Сексът и града”. Те се забавляваха с това. И наистина бяха много забавни, когато човек ги видеше на улицата-четири красиви жени, с четири различни цвята на косите, заели целия тротоар, потропващи с високите си токчета, докато обсъждат нещо, вървейки.
Елица не можеше да им се нарадва. Толкова неща имаше да обсъждат. Когато се раздели с Тони, те я подкрепиха и и предложиха помощта си. В тежки моменти човек разбира кои са истинските му приятели. Времето и дистанцията стесняват кръга от приятели и изтриват излишните файлове от хард диска ни.
Елица беше щастлива с хората, които присъстваха в живота и. Знаеше, че както всяко нещо и приятелството изисква грижи и има отговорноси и често перефразираше думите на Емили Дикинсън “ да си цвете е голяма отговорност” в “да си приятел е голяма отговорност”.
Ето, че и последната от тях вече седна на масата. Малко след това от сепарето се изпълни с весело бърборене и звънлив смях. Летния полъх по понесе във въздуха и го смеси с миризмата на цъфналите липи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар