"Имало едно време..."-тихичко си затананика Вторник, отпушвайки запушалката на голямата стъклена колба, пълна със слънчеви спомени. От онези, пърхащо-пеперудените, с големите цветни точки и неустоими аромати, които грижливо беше събирала в специалните си стъклени буркани и отваряше от време на време, точно в студени дни като този. 

Докато се чудеше кое късче да извади едно дребничко виолетово ухание се измъкна от бутилката, скочи на двете си тънички краченца и и шумно кихна заради цветния прашец, който беше полепнал по нослето му. Вторник  внимателно взе дребничкото виолетово ухание в шепата си и затвори очи. Ароматът го върна в слънчевия ден, в който беше събирал късчета лято. При една теменужка на пътя, от която си взе парченце ухание. Виолетово. За виолетови приказки с теменужено ухание. Детски спомени за бонбони виолетки в прозрачни пакетчета. Виолетови струйки разтопен сладолед по вафлената чашка. Букетче, за мама. Брошка с виолетови камъчета. Порцеланова вазичка с теменужки на прозореца. Горска свежест, сгушена до зеления мъх на падналия дънер. Капки парфюм. Топъл чай, разлят в порцеланови чаши, изрисувани с теменужки. Виолетова покривка на карета. Цвете в косите. Макаричка с виолетов конец. Милувка от вятър, щуреещ в цъфтящи лавандулови полета. Развързани ароматни торбички. Крилце от пеперуда. Кристална капка, оцветена от виолетови облаци. Цъфнали ириси. Ароматни пламъци от запалени свещи. Цветни мъниста люлякови настроения. Виолетов хербарий от спомени само от едно дребничко ухание, събрано в слънчева сутрин край пътя. 

Всеки цвят и аромат може да разкаже приказка. Вторник взе любимата си писалка и отвори новата страница. 

Имало едно време едно дребно виолетово ухание, което искало да разкаже своята приказка....

"Малки приказки за всеки ден"