Събота се събуди рано по навик. В любимото си настроение. С цвят на кафе. Когато последните октомврийски утрини си слагат плетени чорапи и започват да миришат по особен начин, овкусени от канелени пръчки, медени бисквитки и зрънца от кафе. Когато ти става едно пухкаво-чехлено и във въздуха звучат топли мелодии в карирано. Сгушени в мъркащи одеялца. В такива утрини си изваждаше старата мелничка за кафе. От оня вехтошар на ъгъла, с котка на рамото, който и я беше подарил преди време. Една такава червеникаво-кафява с олющени ръбове и чукнато крайче на дръжката.
-Вълшебна е-каза и я пъхна в ръцете и. И тя му повярва. Нали вярваше в чудеса.
Събота се усмихна на спомена и сложи шепа лъскави зрънца в металното коремче на мелничката, и завъртя дръжката ...
Леко проскърца, като стара грамофонна плоча, преди да тръгне и после започна своята ароматна приказка. В преливащи кафяви нюанси. Лешниково. Медено-кехлибарено. Кестеново. Карамелено-шоколадово. Захаросано-джиндифилово. Орехово. Канелено...
Вълшебни истории, наляти в красиви порцеланови чаши с цветя и златни орнаменти по ръбчетата. Топли. Нашепващи магични думички за обич. Предричащи щастливи случвания. За всеки.
Отнесе се Събота в кафеени мисли.Усмихна се и извади последните останали листове хартия от октомври. За своята приказка днес. За обич, налята в чаша кафе. В карамелено.
/"Малки приказки за всеки ден"/