Петък схруска набързо парченце захаросан джинджифил и намигна на слънчевия лъч, който се опитваше да се промуши през тесния процеп. Заслуша се в първите звуци на утрото, които в края на работната седмица винаги му звучаха по-различно. С такива едни пружиниращи весели стъпки, хукнали след разсеяни мисли, хвърчащи в различни посоки. С развяти коси, разресани с пръсти, по петъчно небрежни. Играещи на гоненица с цветни петна, разцъфтели в ярки букети по летните рокли. Увлечени в бърборещи настроения, обикалящи по шарените чадъри на кафенетата. Оставящи мокри отпечатъци пред количката на сладоледаджията. Скачащи върху напечените глави на мързелуващите край пътя дини. Тупнали в ледената чаша с портокалов сок. Пишещи своите слънчеви поздрави. На жълта хартия. Подписани от Петък...
/"Малки приказки за всеки ден"/