Четвъртък още от сутринта е настроен нещотърсачески. Разбра, че денят е специален веднага щом забеляза шарената фльонга на нещотърсаческото настроение да се развява през отворения прозорец. Намести смешните си очила с форма на маргаритки, покатери се по пердето и тупна в стаята с тънките си нещотърсачески краченца. Особено е това настроение, любопитно, с малко по-дълъг нос, за да усеща отдалеч нещата за намиране. А неща за намиране колкото щеш.
-Хайде, няма време-каза смешното настроение със специалното си нещотърсаческо гласче и цопна в чашата с кафе. Хиляди неща чакат да ги намериш.
-Но аз не знам къде да търся-усмихна се Четвъртък.
-Следвай ме-намигна настроението и хукна навън. Завъртя се около шарените саксии, провря се през дантелената паяжина, прескочи няколко пъти мърморещия охлюв в тревата, заподскача върху жълтите точки на покривката, заоглежда се по витрините, завъртя се около количката за сладолед, претърколи се в розовите храсти, хвана се за опашката на усмихнатото хвърчило, мушна се под сламената шапка на продавача на балони и се настани върху синьото мънисто на плетената гривна.
-Виждаш ли колко неща чакат да ги намериш? -намигна нещотърсаческото настроение. Четвъртък се усмихна и сложи настроението върху бурканчето със специални мастило. За специална история -с аромат на намерени неща.
" Малки приказки за всеки ден"