Вторник се измъкна рано от леглото, подмамен от уханието на запарени билки, предизвикващо далечен спомен за изсушено букетче от риган, червен кантарион и мащерка, завързано с канапена връвчица. Горска поляна, оживяла в чашата чай в началото на зимата. Онази, дългата, бялата зима от нашето детство. С бялата тишина. С първите стъпки, оставени по пътя за училище. Със скърцащия под дебелите апрески сняг. С миризмата на пушек привечер. С червените бузи и премръзналите в мокрите ръкавици пръсчета. С вкуса на снежинки, събран с шепата. С хвърчащите във въздуха снежни топки. С веселите снежни човеци с килнати настрани шапки, измъкнати тайно от къщи. С веселата глъч около направената на заледената улица пързалка в здрачаващите се следобеди. С бунтуващите се гласчета, молейки за още десет минутки. Със залепените за прозорците нослета и искрящите очи, вперени в снежните рояци, летящи във всички посоки. С направените шарени фенери и гирлянди от гланцово блокче. С веселата мелодия на "Тихо се сипе първия сняг". С шепата фъстъчета, запечени върху металната плоча на нафтовата печка. С пуканките, повдигащи капака на тенджерката. С топлата попара със сиренце. С цвърчащите пържени филийки и домашен мед. С чая от запарени стъкчета, извадени от букетчето. Онова, завързаното с канапена връвчица.
Усмихна се Вторник и отпи глътка детски спомен от любимата си чаша. За бяла зима.
"Малки приказки за всеки ден"