Събота се събуди с онова чудесно, разливащо се, топло усещане, което ни обгръща в застудяващите се дни. Когато тишината звучи по друг начин. На уют. Когато ни връща някъде далече...Там...в съботните утрини с аромат на изпрани дрехи, щръби усмивки, луничави лица и блеснали усмивки, в скритите под леглото на баба ароматни ябълки за най-послушните, в подрънкването на лъжиците, разбъркващи чая от мащерка, изсушенa и грижливо подреденa на букетчета, в шарките на бялата кърпа с две червени ивици и подредените върху нея чинии, в мехурчетата, излизащи от зелените туби с веро, в цвърчащите пържени филийки в тигана, в набрашнените ръце, месещи курабийки, в шприцованите сладки с фъстъче в средата, в прекипялото мляко, в шарените капачки на домашното сладко от горски ягоди, в герданчетата от жълъди, по педалите на старото колело, във фунийките със слънчогледови семки, в мрежичките за хляб, в омазаните с лютеница бузи, в радостта да гледаш "Ну, погоди", във веселите приказки, измислени по време на закуска, в парцелената черга на прага, в рецептите, разменени през оградата, в припряното подканяне за обяд, идващо от прозореца и преминаващо от едното ухо в другото, в разглеждането на черно-бели снимки, във всичко онова, което вече е тогава...
Ех, развълнува се Събота... Заслуша се кроткото дишане на все още дремещия в скута на мъглата свят и се усмихна. Време е да напише своята приказка днес. За герданче от жълъди.