Късчета лято

Прибира Август във кристални стъкленици
последните парченца лято,
останали по сламените шапки
и отпечатъци от боси стъпки в пясъка.
В усмивката на слънцето, която
започва лекичко да се стопява,
в кристалчето роса в тревата,
в нежността, която утрото оставя.
В шепота на макови полета,
в трептящите фенери на светулките,
в плясъка на заминаващото ято,
в топуркане на мънички крачета.
В топлата въздишка на нощта,
в късче теменужени ухания,
запазени в мил спомен от брега,
събрани в раковина обещания-
за следващото босо лято.
В нотите от щурчовата песен,
магията на лятото събрала,
събудена отново в късна есен,
от спомените пазени всърцето,
за да ни стопли пак…
19/08/2015