Прашни дрехи съблича нощта,
чорапи с умора, 
полу-усмивки
в парче от криво огледало...
Фалшиви късчета щастие,
на стени от фалшиви профили
се разтварят в мрака...
останали сами,
да си признаят истината.
Дали?