петък, 26 септември 2014 г.



                                         

                                                                  Продавачката на усмивки


Никой не знаеше откъде дойде това момиче. Вятърът ли го довя отдалече, кой ли? Един ден просто се появи иззад ъгъла и опъна шарената си сергия на улицата. Това беше много странно за Сивата улица в голямата Сива страна. Всичко на нея беше сиво. Хората бяха сиви, лицата им бяха сиви, даже мислите им бяха сиви. Цялата улица беше пълна с малки сиви магазинчета и сергии, но нейната се открояваше с шарените си цветове. Всички се чудеха какво ще продава и любопитно поглеждаха към сергията и. По-любопитните веднага отидоха не толкова да я поздравят, колкото да разберат  повече за нея. Странно беше това момиче. Не приличаше на хората, които минаваха по улицата. Косите му - като разлюляни златни вълни се спускаха по гърба и, очите и - искрящи и чисти, а на лицето и - огромна усмивка. 
-Ама че работа! - шушукаха всички зад гърба и. - Каква е тази голяма усмивка в този студ? На хората така им е писнало от всичко, а тя - усмивка! - А видяхте ли погледа и? Какъв е този поглед? Радва се! На какво толкова има да се радва - на цялата неразбория, в която живеем! И как свободно си е пуснала косата да се развява. Сякаш светът е нейн! 
Шушукаха хората, побутваха се с лакът и гледаха намръщено   към слънцето, което се опитваше да изгрее. Вървяха по улицата забързани, с наведени надолу глави и се разминаваха като пътни знаци. Няколко поникнали цветенца покрай тротоара надигаха главички и поздравяваха хората, но никой не ги забелязваше. Всички бързаха. Бързаха със ситните си сиви крачки към сивите автобуси, в които потъваха в сиво мълчание. От време - на време пускаха по един намръщен сив поглед към останалите и мислеха за сивия си живот. 
Момичето стоеше пред шарената си сергия и се усмихваше широко. Сивотата не я притесняваше. Тя не можеше да достигне до нея. Усмивката я защитаваше и всяка сива мисъл се разбиваше в невидимата и броня. После извади една дълга поставка и на нея нареди пръчици, със завързани на тях цветни усмивки. Жълти, червени, зелени, всякакви. Хората закриха очите си с ръце. Отдавна не бяха виждали толкова ярки цветове. 
-Какво правиш, момиче?- възмутено поклащаха глава останалите продавачи. - Ще ни ослепиш с тази шарения? И какво е това? Какво продаваш?
Момичето погледна с ясния си, блестящ поглед и се усмихна широко.
-Усмивки-каза кратко. -Аз съм продавачка на усмивки!
-Усмивки ли? Че на кой са му притрябвали усмивки?-чудеха се хората и подминаваха бързо сергията. 
Цяла сутрин момичето стоя на сергията и се усмихваше. По едно време по улицата се появи една възрастна дама. Както си вървеше, тя се спъна от някаква хвърлена  кутия и се хвана за масата на момичето, за да не падне. Тогава вдигна глава и видя усмихнатото и лице. Нещо много познато долови в изражението и. Толкова отдавна не беше виждала усмивка, че беше забравила как изглежда. После погледна към шарената сергия и попита:
- Какво продаваш, момиче?
- Усмивки, госпожо!-отвърна момичето. - Изберете си една!
- Колко струват?-попита притеснено жената.
- Не взимам пари за тях, госпожо! -усмихна се пак момичето.
- Как така...без пари?-обърка се старата госпожа.
- Ей така, просто продавам усмивка за усмивка! Усмивката ви ще струва усмивка!-каза момичето. - Хайде, изберете си цвят!-подкани я тя.
Жената се поколеба за миг. Толкова отдавна беше виждала само сиво, че беше забравила любимия си цвят. После протегна ръка и си взе една ярко оранжева усмивка. Погледна към момичето и бавно разтегли устни. Първоначално правата линия на устата и се повдигна леко в крайчетата, но после бавно се разля в една голяма усмивка.
- Благодаря, госпожо! - каза момичето.
Жената също благодари и изведнъж започна да вижда и други цветове в света около себе си. 
Момичето продължаваше да стои и да се усмихва. Постепенно хората започнаха да вдигат глави и да спират на сергията и. Тя им подаряваше шарени усмивки в замяна на техните. До вечерта цялата Сива улица на Сивата страна се изпъстри с шарените усмивки на хората. Вече не бяха така забързани, лицата им не бяха намръщени и се разминаваха с усмивка. Минавайки по тротоара, спираха да се порадват на порасналите цветенца. Сивото беше изместено от шарените цветове, а очите бяха станали искрящи и пълни с радост. Хората се радваха! Бяха се научили пак да се усмихват. 
Скоро Сивата улица се прекръсти на Шарената улица. Какво стана с момичето ли?
Изчезна, както се и появи. Може да я откриете на някоя друга улица на Сивата страна и да си купите шарена усмивка! Никога не е излишна!

Няма коментари:

Публикуване на коментар