Думи, думи...
Животът ни е пълен с думи. Хубаво нещо са това, думите. Дали обаче винаги ги използваме по най-подходящия начин и разбираме смисъла им, когато го правим. Понякога с тях може да кажем всичко, а друг път нищо. С тях можеш да направиш някого щастлив или нещастен; да докоснеш душата и да плениш сърцето, да изпратиш в Рая или в Ада, да спреш тъгата или да предизвикаш сълзи.
Чудно с каква лекота хората използват думите, без да си дават сметка за тяхната стойност. А стойността им няма нищо общо с количеството изречени думи в минута. Защото не е важно колко говориш, а какво казваш. Понякога хората говорят сериозни неща, а друг път дрънкат глупости. Като се замисли човек има разлика между дрънкането на глупости и говоренето на празни приказки. Защото понякога дрънкането на глупости служи за разтоварване от стреса. На всеки му се е случвало, особено в края на работната седмица да се посмее на глупави смешки и несериозни неща, които си говори с колегите, най вече в петък. Не, че в другите дни се говорят по-малко глупости. Но в петък като че ли цялото това напрежение, събирано през седмицата се концентрира и се излива с потока от думи в обедната почивка, отнасящи с тях и събрания стрес. Може да кажем дори, че дърдоренето на глупости има положително влияние върху хората и дори е препоръчително.
Съвсем друго нещо, обаче, е говоренето на празни приказки. Защото е изключително изтощително. Особено за слушателя. Много често доброто възпитание, поради което на слушателя му е неудобно да прекъсне лавината от думи, се приема погрешно от отсрещната страна и тя се чувства длъжна да ни информира за всичко онова, което не ни интересува, че дори и да повтаря истории, които вече сме чули. И тогава, единственото, което му остава на човек, от страх да не го набедят за груб, е просто да ги изключи и да ги остави да се наговорят. Забавно е, когато в желанието си да се покажат колко са интелигентни и изискани, някои хора използват думи, чието значение не знаят и ги използват, както намерят за добре с повод и без повод, в някаква ситуация. Други, пренебрегвайки всякакви граматични правила, модифицират думи и ги превръщат в нещо съвсем друго и несъществуващо в нито един речник. Най-интересното е, че тези думи стават заразни и може да ги чуеш навсякъде. В един момент някой решава, че членуването на думите е ненужно и все по-често чуваме изречения от сорта “ На колко години е детенце? “, “ Заведох детенце на градина” и т.н
Горките думи! Хората си правят с тях, каквото си искат. Забравят каква сила носят в себе си. Защото изразяват силни чувства. Чудно как думите изразяващи Обич и Омраза се използват толкова често, че в един момент просто губят силата на значението си. Всеки ден водещите на телевизионни програми, разни певци и хора, набедени за звезди ни казват от екрана, че ни обичат. Как може да обичат някой, за който дори не подозират, че съществува! И ето, че отново хвърляме думите “ Обичам те “ напразно. По същия начин слушаме как някой мрази нещо. И изобщо защо е това използване на толкова силни думи за неща, които може да кажеш с други думи, при цялата тази яркост на езика ни!
Дааа, трудно е положението на думите. Дано само не им писне да си правим с тях каквото си искаме и не решат да ни напуснат...
Чудно с каква лекота хората използват думите, без да си дават сметка за тяхната стойност. А стойността им няма нищо общо с количеството изречени думи в минута. Защото не е важно колко говориш, а какво казваш. Понякога хората говорят сериозни неща, а друг път дрънкат глупости. Като се замисли човек има разлика между дрънкането на глупости и говоренето на празни приказки. Защото понякога дрънкането на глупости служи за разтоварване от стреса. На всеки му се е случвало, особено в края на работната седмица да се посмее на глупави смешки и несериозни неща, които си говори с колегите, най вече в петък. Не, че в другите дни се говорят по-малко глупости. Но в петък като че ли цялото това напрежение, събирано през седмицата се концентрира и се излива с потока от думи в обедната почивка, отнасящи с тях и събрания стрес. Може да кажем дори, че дърдоренето на глупости има положително влияние върху хората и дори е препоръчително.
Съвсем друго нещо, обаче, е говоренето на празни приказки. Защото е изключително изтощително. Особено за слушателя. Много често доброто възпитание, поради което на слушателя му е неудобно да прекъсне лавината от думи, се приема погрешно от отсрещната страна и тя се чувства длъжна да ни информира за всичко онова, което не ни интересува, че дори и да повтаря истории, които вече сме чули. И тогава, единственото, което му остава на човек, от страх да не го набедят за груб, е просто да ги изключи и да ги остави да се наговорят. Забавно е, когато в желанието си да се покажат колко са интелигентни и изискани, някои хора използват думи, чието значение не знаят и ги използват, както намерят за добре с повод и без повод, в някаква ситуация. Други, пренебрегвайки всякакви граматични правила, модифицират думи и ги превръщат в нещо съвсем друго и несъществуващо в нито един речник. Най-интересното е, че тези думи стават заразни и може да ги чуеш навсякъде. В един момент някой решава, че членуването на думите е ненужно и все по-често чуваме изречения от сорта “ На колко години е детенце? “, “ Заведох детенце на градина” и т.н
Горките думи! Хората си правят с тях, каквото си искат. Забравят каква сила носят в себе си. Защото изразяват силни чувства. Чудно как думите изразяващи Обич и Омраза се използват толкова често, че в един момент просто губят силата на значението си. Всеки ден водещите на телевизионни програми, разни певци и хора, набедени за звезди ни казват от екрана, че ни обичат. Как може да обичат някой, за който дори не подозират, че съществува! И ето, че отново хвърляме думите “ Обичам те “ напразно. По същия начин слушаме как някой мрази нещо. И изобщо защо е това използване на толкова силни думи за неща, които може да кажеш с други думи, при цялата тази яркост на езика ни!
Дааа, трудно е положението на думите. Дано само не им писне да си правим с тях каквото си искаме и не решат да ни напуснат...
19. 05.13
Няма коментари:
Публикуване на коментар