В зеницата
В зеницата ми изгревът се ражда
към него двама влюбени вървят,
сърца изгарят от любовна жажда,
любовни думи устните шептят.
От клепачите ми капят маргарити,
разтапят се във езерна вода,
вълшебни ноти, в послание скрити,
таен ключ за влюбена душа.
И ако за миг очите си затворя
дали картината ще отлети?
Или тайна врата ще отворя
водеща към сбъднати мечти.
Със думи бързо ще я нарисувам
за да остане винаги така.
Обичам, когато денем сънувам
да подарявам усмивки на света.
28.04.13
Няма коментари:
Публикуване на коментар