Сряда тръгна след звънливото топуркане на първите слънчеви лъчи, оставили блестящи стъпки от босите си крачета в тревата. Късче розово облаче, разтворено в росните клепачи на разцъфналите момини сълзи, се разля на ситни капчици по шията и, превърнато в нежен утринен парфюм, в розови оттенъци. От онези, специалните, за привличане на розови щастливо-случвания. За Пеперудено-чуруликащи дни. С жужащи потрепвания по мустачките на мъркащо коте. С усмивки, завързани за опашките на шарените хвърчила. Розово-очилати. С цветя в косите и плитки с разноцветни парцалчета. С акварелните отпечатъци на дъгата върху зелените дрешки на дърветата. С очаквания, надничащи през дупките на плетените чанти. С пролетни настроения, поскачащи в локвите. С парченца щастие, събрани в шепата. От хиляди дребни неща. Носещи радост.
Сряда погледна картината, нарисувана върху слънчевата паяжина и се усмихна. Подписана от Утрото. С пожелание за хубав ден. В розово."
/"Малки приказки за всеки ден"/