Четвъртък тръгна по стъпките на утрото, заслушан в някакви странни звуци. От онези, които се появяват изведнъж, от нищото и те карат да си спомняш неща. Като звънливото потупване на дъждовни капки по продупчен леген-от онези, железните...Странни мелодии, притичващи по страниците на пожълтели албуми с вкус на Някога. Черно-бели. Танцуващи под звуците на олющен грамофон, намерен сред вехториите. 
До кашоните със стари лексикони с изрязани снимки от списание "Лада" и колекцията от календарчета. Оживял хербарий от шарени думички, написани с цветни моливи на детски език, шушукащи между страниците. Леко пропукване при въртенето на плочата. Още една стъпка назад. И още. И още...Към онова, което не сме подозирали, че помним.
Четвъртък продължи да слуша, усмихвайки се на внезално появил се спомен. "Нищо не се губи-помисли си той. -Всичко е там, в грамофона от спомени. Просто трябва да пуснеш плочата.
Извади от джоба си жълтия молив с розова гумичка на крайчето и отвори лексикона на последната страница. Малко прашна ще бъде днес неговата приказка. С протрити колене. Черно-бяла. Щръба. С блеснал поглед и щръкнали коси. Усмихната. Щастлива...
/"Малки приказки за всеки ден"/