Днес магазинчето с малката работилничка изглеждаше напълно различно. Цветовете му някак по-блестящи, звънчето на вратата му по-звънливо, витрината по-примамлива, дори шарения навес беше някакси гордо изправен. Имаше нещо във въздуха, което беше различно. Нещо, което хората вдишваха и то проникваше дълбоко в сърцата им и ги изпълваше с щастие.  И всичко се дължеше на това, че Радостта вече се беше настанила в малкото магазинче със старомодна работилничка в дъното. Влязла беше с усмивката и веселите пламъчета в очичките на малкото русо момиченце, с най-сините очи на света. После  се поогледа наоколо, мина на зиз-заг покрай еднокраките захаросани близалки, овеси се на сребристите им връвчици, повдигна се на пръсти, надничайки през тежките похлупаци на стъклените буркани, пълни с желирани, шоколадови, захаросани, дъвчащи, шарени бонбони,  претърколи се в плетената кошница с меки вълнени кълбенца прежда, спъна се от ролките с копринени конци, омота се в снопчета цветни ширити и красиви дантели,провря се между шарените копчета и блестящи мъниста, залюля се върху герданчето с цветни топчета, подскочи върху подредените полици на поолющилия се тук-там шкаф, мина покрай побутващите се с раменца и хихикащи под къдравите си бонета бурканчета сладко, прозрачните кутийки с лъскави етикети, пълни със захаросани джиндифилови парченца, сушени стафиди, шоколадови пръчици, парченца натрошен карамел, кристалчета кафява захар и нарязани портокалови корички, нетърпеливи да скочат в тестото за ябълкови щрудели, медени курабийки, сиропирани баклавички,  плодови пити, сусамени гевречета и ароматни щолени, заслуша се в бълбукащия смях на бутилките и изисканото шушукане на красиво опакованите френски сирена в празничните кошници, завъртя се на кръглата поставка за подправки и замаяна от силните им ухания пропълзя между кутийките, завързани с красиви панделки, пързулна се по ръба на декорираната с дантела свещ, напъха малко цветни аромати от ръчно изработените сапунчета в джоба си и седна да си почине върху навитите на руло весели опаковъчни хартии. “-Колко много хубави неща-помисли си Радостта и доволно поклати малките си краченца.” После се плъзна по гладката повърхност на масичката и се загледа в подредените гипсови фигурки, шарените салфетки, картоненените снежинки, джинджифилови къщички, поздравителни картички, стъклени фенери, порцеланови чаши, лавандулови торбички и големи туби боя.
Миришеше  на нещо много специално. Още щом влезе тук го усети, но не можеше да се сети какъв беше този аромат. И сега, изведнъж разбра! Миришеше на Очакване! Всичко тук очакваше магията на предстоящите,  най-сгряващи дни от годината. На най-доброто място. Точно тук. В работилничката за чудеса! Развълнувана, Радостта се преметна няколко пъти на дръжката на порцелановата чаша на цветя и реши, че ще поостане.

/из "Работилничка за Чудеса"/