Последната Събота от Ноември схруска няколко кристалчета кафява захар, останала по пръстите и и премижа от удоволствие, отпивайки глътка раносъбуждащо кафе. Няколко заскрежени слънчеви усмивки пробягаха по пердето и скочиха в панера с меките кълбенца прежда, превръщайки се в подскачащи шарено-преждести усмивки. Събота се загледа в преливащите се цветни ивици и се усмихна на спомена за чудесните си сутрини. За шареното листопадно настроение на карета...
За разбърканите от вятъра къдрици. За блестящите капки по заскрежените клепачи на утрото. За уханията на какао, разбъркано с канелена пръчица. За печените курабийки, поръсени със захар. За ароматните приказки с вкус на чай с лимон. За топлите думи и сгушените мигове. За тихото хихикане на парченцата масло върху препечената филийка. За порцелановата чинийка със сладко от цели зелени смокини.За напуканите орехови бисквитки, топнали тънките си краченца в топлото мляко. За розовите бузки, щипнати от вятъра. За усещането за дом. За аромата на Очакване.
Ех, развълнува се Събота! После взе иглите, извади шарените преждести усмивки от панера и започна да плете. Шалче от спомени. За Ноември.
"Малки приказки за всеки ден"