Сряда разбърка сметаната в горещия си шоколад с ароматна канелена пръчица и се загледа в прозрачната мрежа от дъждовни капки по прозореца. Май трябва да отложи планираната за днес разходка, но пък това е най-хубавото време да си останеш у дома. Тя облиза крайчето на канелената пръчица и се замисли. Даа, освен всичко, точно такова мрачно и подсмърчащо време предразполага към размисъл и разлистване на позабравените и поовехтели страници на душата. Такива, които прелистваме, когато се вглеждаме навътре в себе си; едно странно пътуване, хванати за опашката на спомени, емоции и чувства, подобно нишки от разплитащи се шарени кълбенца прежда. Размотаваш, размотаваш, докато стигнеш до края или някъде там...В ден като този. Хлипащ. Сгушен. Канелено-шоколадов. Докосващ.
Сряда се усмихна на внезапно появил се спомен и се сгуши на дивана. Остава и да добави само още нещо към днешния ден-хубава книга. Ех, че хубаво!