събота, 18 май 2013 г.

През очите на децата...

    Скука от наука

От скучния урок във час
днес за малко не заспах.
Избягах надалече със мечтите
и се намерих в дълбините
на океана безкрайно голям
върху гърба на кит засмян.
Разбрах, че всички обитатели
се радват на деца-мечтатели
и ги посрещат както подобава
с невиждана морска забава.
Затанцуваха раци с чинели
на главите с мидени капели.
В ритъм се извиваха корали
с коси червени засияли.
Стадо рибки в хор запяха,
в сложни фигури се завъртяха
в редици, кръгове, осморки
извиваха се чудните танцъорки.
Делфин с цигулка  весело засвири,
гордо своите перки навири
и всички с голямо възхищение
аплодираха това изпълнение.
Октоподът с пипалата 
забавляваше децата
на симпатична риба тон,
подхвърляйки голям балон.
Обзе ме и мен вдъхновение
за музикално изпълнение.
На пианото в отворената раковина
притеснението ми изведнъж премина
и раздвижиха бързите ноти
даже мързеливи кашалоти,
които си лежаха в леглата,
далеч от шума и играта. 
С новите приятели много играх.
Пях песни, танцувах и се смях.
За спомен в моите коси
сложих си няколко морски звезди. 
И тъкмо да се кача пак на кита,
чух как госпожата нещо пита
за числа и изчисления
на квадратни уравнение.
Уф,  за мен голяма скука
е тази задължителна наука.
и знам, че скоро пак ще се кача
на кита весел на гърба.


17.05.13









Няма коментари:

Публикуване на коментар