четвъртък, 6 декември 2012 г.

Лунни сенки в тъмнината


Докосване

Разплетени лунни коси
докосват лотосите с целувка
и в миг изгряват хиляди очи,
запалени от светлата милувка
на огън и вода, в едно се слели
без много думи, без преструвки,
безшумни стъпки тъмното пресичат 
без страх, с невидими обувки,
между небето и земята спрели
любовни думи устните изричат.
Фенери на светулки светят в мрака
показват вярната пътека
на някой, който някой чака
в този час, с усмивка лека
в прегръдка нежна да завие
любов, луна и светещи цветя
от раковина звезден дъжд да пие
да сподели с небето своята мечта.
06.12.12



     Магично

Приседнало на светъл полумесец
на арфа свири приказно създание
омайни звуци с лунен лъч оплита
и всеки белег от страдание
изтрива с музика, в магия скрита.
Завит със сноп от синя светлина
розов облак от леглото се навежда
понасят леко пеперудени крила
каретата, изплетена от лунна прежда.
И всеки звън, сълзица в мрака,
подхванат шепот, миг от светлина,
перце от птиче, вятър в храсталака
се сливат в песен за вълшебната гора.

06.12.12

Няма коментари:

Публикуване на коментар