Свежо
посипано с кристален прах.
в ранно утро как обичам
да ходя в неотъпкан сняг.
Едно врабче шишарките размърда
и “кихна” клончето със сребърни искри
врабчето сепнато глава обърна,
подскочи и уплашено се скри.
И свежо е и хубаво, и бяло
и само моите следи,
остават върху снежно одеяло
да напомнят, че била съм тук преди.
02.12.2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар