Лунни сенки...

      

                                 






         Тюркоазена луна

Луната се усмихва  тюркоазено,

изпраща бели птици да ме водят.

Загърнати с ухание воалено,

среднощни сенки нейде бродят.

Не можах да чуя звън от часовник,

не разбрах кога е дошъл дванайстия час.

Закъснях,  но не  търся виновник

омагъосана от танца бях аз.

В съня оставих моята каляска,

обляна цяла в синя светлина,

като приказната Пепеляшка

останала сред звездна тишина.

Сутринта се огледа в мойте очи,

угаси звездите във косата,

видях обувка на перваза да стои

направена с кристали, от росата.

И сега на дневна светлина

видях съновидение забравено-

нощен валс и звездна тишина,

а луната се усмихва тюркоазено.

04.04.13