Някъде под капките...

   Порой

Дъжд пороен се излива в гората
гръм приглушен се чува далече
скрито на сухо, в пещерата
на постелка от мъх седи горско човече.

Прозрачни капки се търкулват по листата
небето с мълниите си играе
стъпки боси  шумолят по тревата
изтичва джудже, за слънце мечтае

да изгрее и стопли всяка душица
която на скришно сега се е скрила
в пещера, под крилото на птица
или зад камък студен се е свила.

Летящи елфи в сребърни кани
дъждовната  вода събират
облечени в жълти дъждобрани
на всеки чай от дъжд наливат.

Плетената мрежа от кристалчета
светлина от фенер разтопява
на шапката с пух от глухарчета
чародейка през дъжда минава.

Някъде звезда проблясва
флейта свири музика вълшебна
и макар че джуджето дъжда не харесва
докосна мига и с клепачи потрепна.

И притихна мокра гората
уморена от гръм и сълзи
само някъде там под дъгата
едно горско човече седи.
09.12.12