Вечерта сложи още една цепеница в камината и хвана иглите. Плете и нарежда своите топли мъркащи приказки. С последното кълбенце прежда за тази година. Пантофено време...когато светът се е сгушил в мъглата, а тишината въздиша с пропукващи въгленчета. Когато пламъците рисуват с горещи пръсти танцуващи картини по стените, а вятърът, застанал на пръсти, наднича през прозореца. Когато чайникът кротко дреме на печката, сънуващ своите ментови сънища, а въздухът мирише на портокалови корички. 
Когато е време за теб и за всичко, което е обичаш...
Вечерта намести очилата на носа си и се усмихна на седналите край нея пижамени прозявки. Време е да изплете края на своята приказка. Какъв ще бъде ли? Ще го остави на нас-ще бъде такъв, какъвто сами го направим с мислите си :) 
/"Малки приказки за всеки ден"/