Събота се събуди в едно от любимите си настроения. Едно такова веселичко и луничаво. Безгрижно. Безобувчено. Рошавичко. С ръждиви къдрици. Накичено с гривнички от жълъди. С цвят на акациев мед. 
Допиваше кафето си, когато мярна покрай оградата развяваващата се шарена пола на циганското лято и без да губи време тръгна след него.
Къде ли отиваше толкова рано, чудеше се Събота, опитвайки се да го следва, когато видя опънатите шарените флагчета на есенния панаир и първите цветни сергийки.
От време на време циганското лято изчезваше от погледа и, изгубено между кофите, пълни с разцъфнали хризантеми и отрупаните със захарни петлета маси,а после зърваше ръждивите къдрици и тръгваше отново след него.
Спря се на масата с хартиени ветропоказатели. Същите, като онези, които правеше като дете. Парченце хартиено детство, завъртяно от вятъра. От цветен квадрат, разрязан по диагоналите и сгънат в крайчетата, с четири крилца, защипани в средата с копче. Залепено за тънка дървена пръчка. Търсещи вятър.
Избра си най-яркото. С най-големите точки. И побърза да догони шарките на мяркащата се между масите пола на циганското лято. А то вървеше ли, вървеше...усмихваше се на изрисуваните глинени гърнета с изпъчени тумбачета, обещаващи най-вкусните гозби, спираше да помирише зеленчуците в панерите, надникваше в платнените торбички с орехи, опитваше от медените пити на пчеларите, бърбореше с продавачите на кратунки, повдигаше капаците на кутиите със сладкиши, пощипваше бузките на смеещите се дечица, пробваше кефлибарени накити и копринени шалове и накрая се спря. На любимата си сергия-пълна с бои и платна. А после изчезна.
Събота тръгна обратно с шарения си ветропоказател. На двора я чакаше нейното циганско лято, с полепнал ръждив прашец от прецъфтели летни ухания по нозете и. С цветна палитра, пред платното на триножника. Да нарисува своята приказка. В кехлибарено.
/"Малки приказки за всеки ден"/