Септември бодна един слънчоглед на ревера си и тръгна по калдъръмената улица. Последните августовски ухания, останали по бодлите на изсъхналите магарешки тръни подреждаха последните парченца от лятната картина, останала от вчера. Стръкче метличина, пъхната между страниците на недовършен летен роман...Припев от щурчова песен в гънките на пердето. Букетчета билки, закачени с дървени щипки на въженце под навеса... Последни малки късчета лято от недовършената картина на Август.
Усмихна се Септември и потупа препълнените джобове на ръждивия си панталон, от който се подаваха първите нетърпеливи настроения. С вкус на зрели круши. С "онова" жужене на пчели, надушили сладкото грозде в меките септемврийски утрини. Наметнати с тънки жилетки на цветни райета. С първите жълто-червени петънца по листата. С аромата на първите печени кестени, подскачащи като нестинари върху горещата ламарина. С прохладните утрини, изпълнени детски смях, събран от улиците от първия училищния звънец. С приказките, разказани в клоните на отрупаните с плод дървета. И все такива едни, вълшебни.
С оранжевите сънища, сбъдващи се на разсъмване.
С цвят. С мнооого топъл цвят.
Септември нямаше търпение за извади своя съвсем нов тефтер. За своите нови есенни приказки. Ароматни и топли. За всеки ден.
"Малки приказки за всеки ден"