Наведе се да вземе една розова мида, когато погледът и бе привлечен от зеленикаво блещукане в пясъка. Беше бутилка. Поожулена и зеленясала. Със сгъната на две бележка в нея.
-Виж ти!-помисли си Неделя, развълнувана от неочакваното си откритие. Нямаше търпение да извади запушалката и да пусне пожълтялата от времето тайна на свобода. Като дух от бутилка, изпълняващ желания. Каква ли история беше побрана в тази импровизирана прозрачна библиотека, подскащача по вълните?
Неделя отпуши запушалката и нетърпеливите думи на заключената история започнаха да кръжат около главата и. Морска история, написана на късче хартия. Само с две букви. В нарисувано с химикал криво сърце. Заслуша се в шепота на кръжащите около главата и думи, бърборещи нещо със странен акцент. Не разбираше всичко, но тръгна натам, накъдето я водеха думите. Към една далечна любов...От времето на черно-белите снимки, започнала през едно лято...На един бряг. Дошла с буботенето на моторницата, минаваща покрай приветливите лица на цветните вили, накацали по хълмовете. С радостта, блещукаща по белите платна на поклащащите се на брега платноходки, усмихнати от надвесените по терасите разцъфнали храсти. Бели, цикламени, розови, бледо-лилави...Разхождаща се из лабиринтите на тесните каменни улички с разговорник в ръка. Събираща спомени сред руините, останали от старите амфитеатри. Тръгнала след уханията на лимоновите горички, набързо записвайки нещо в своя специален кожен бележник. Обещания, повторени от ехото на кея. Написани на късче хартия. Само с две букви. За него и нея. В едно малко криво сърце. Завинаги.
Неделя се усмихна и сложи отново бележката в бутилката. Някой започна да забива чадъра си зад гърба и.
Време беше да се връща обратно на своята лятна веранда. С наредените по дървените парапети морски съкровища, които си събираше всеки ден. Вече знаеше какво ще сложи на празното място отляво.
/"Малки приказки за всеки ден"/
Няма коментари:
Публикуване на коментар