неделя, 1 ноември 2015 г.

Ноември подритна няколко изкуствени паяка и изтръска полепналите по мъгливата си перелина вещерски коси, останали от нечий карнавален костюм. - Ех, щуравият Октомври пак е празнувал като за последно, Рижко! -подсмихна се той и погали дебелия котарак, който го следваше. Понатежал, поостарял и изморен от пътя той седна да си почине на олющения, кафеникав куфар, чийто истински цвят вече не помнеше, изваждайки от дълбоките джобове любимата си чаена чаша, облечена с пухкава плетена дрешка. От онези, на точки, с бели снежинки по ръбчетата. После запари малко сушени боровинки и ароматни горски билки в специалния си сребърен чайник и напълни чашата си с доза ухаеща топлина. Загледа се в парата, която подреждаше извиващите се фигурки в красиви картини. От онези, специалните, топло-ноемврийки, с укротените и спокойни цветове, с наситените усещания, подправени с карамелена захар и билки, със закъснялото зазоряване и подраняващата вечер, с топлината на меките ръкавички. С първите заскрежени докосвания, стоплени от пропукващите въгленчета в камината, разпалващи спомени и очаквания за дълго отлагани срещи, разказващи вълшебни приказки на къкрещите глинени гърнета и шаващо тесто под везаната кърпа; Сгряващи, хрупкави мигове, украсени с герданчета от чушки, сушени кайсии и нетърпеливи орехи, изскочили от платнените торбички. С прозорците, изрисувани с ледени дантели, с любовните песни на вятъра в боровите клони, с кроткото мърморене на чайниците и меките стъпки на шарените чорапи. С милите думи и нежни прегръдки, уловени в топлите халати. С двете чаши, пълни до горе с шептяща сметана. С ароматните свещи, проблясващи в тъмното. С препълнената купа с курабийки. От бабините. С приспивните люлчини песни на мъглата, която унася света и го подготвя за почивка...до следващата пролет.
Разнежи се Ноември пред оживяващите над чашата му картини. От хубави, по-хубави. Време е да разтовари куфара и да си полегне на топло. С книга в ръка. От онези, дебелите, понапрашени, с пожълтели корици, миришещи на Време, които си мъкне навсякъде.
/"Малки приказки за всеки ден "/

Няма коментари:

Публикуване на коментар