Лилаволуние
Лилава нощ. Една от онези красиви нощи, които човек рядко успяваше да види. Не защото беше невъзможно да се види, а поради простата причина, че във времето, в което може да се видят тези необикновени нощи, повечето хора спят. Като лилавите нощи с лилава луна. Когато е лилаволуние...
Тишината беше обхванала нощта, а тя, нощта, мълчеше в лилаво. Единствено морските вълни, издаваха звук, докато целуват брега и го заливат с любов от лилава пяна. Той обичаше да си играе с тях и ту ги приемаше, ту ги отблъскаваше от себе си, а в същото време си рабъркваше светлите снопчета с лъчи, които успяваше да улови от луната.
Небето беше прибрало косите си в блестяща мрежа от блещукащи звезди и хвърляше теменужено-лилави влюбени погледи на брега. Вятърът композираше любовна мелодия, чийто лилави звуци изпълваха въздуха. В цялата тази лилава красота с преливащи звуци и аромати, се чуваше съвсем лекия звук от стъпващи по пясъка боси крака. След малко една дребна фигурка се показа на светлината. Приличаше на видение, родено от морската пяна. Косата и буйно се развяваше и проблясваше в тъмното. По всичко личеше, че бърза за някъде и няма търпение да стигне. Вятърът си играеше с косите и ги разбъркваше по някакъв негов си начин. Полите на дългата и рокля стигаха до земята и те ги повдигаше леко отпред, за да не ги намокри. Беше стихнала почти до средата на брега, когато видя, че фарът светна. Усмихна се. Той беше там и вече я чакаше. Колко пъти вече се бяха срещали при стария фар, а сякаш беше първата им среща. Караше сърцето и да пърха от щастие всеки път, когато се виждаха. Всички казваха, че усещали пеперудите в стомаха, но при нея пеперудите бяха в косата и. Красиви и лилави, така както ги виждаше и в деня, и в мечтите си. Когато отиваше на среща с Него, красивите лилави пеперуди кацаха на главата и, подобно на венец от цветя. Само че нейният беше от пеперуди. Може би беше единствената, която имаше венец от пеперуди на главата си. Какво ли не правеше любовта с хората? Като си помислеше, че само няколко месеца преди това седеше самотна и гледаше през прозореца хилядите трептящи звезди, които и нашепваха красиви думи и се струваше, че са минали години. Но тя нямаше уши за тях тогава. А сега всяка вечер пишеше по звездите красиви ноти, които лунните лъчи превръщаха в красива песен за лека нощ човека, който и беше подарил обичта си.
Още малко ще бъде при него. Тя ускори крачка и се загледа в небето. Имаше чувството, че беше влязла в кадър от един вълшебен декор, подготвен за красива пиеса. Даже чуваше музикалния фон в ушите си. Сякаш съвсем скоро завесата щеше да се вдигне и ще започне представлението. Луната беше изпълнила със сияние почетната ложа и се усмихваше. Преливащи розово-червени ивици се разстилаха в лилава нежност и хвърляха сянка на фара. Тук се срещнаха за първи път и стана най-специалното място за двамата. Тук срещнаха Любовта. Сърцето и започна да бие все по-учестено и тя трепереше от вълнение, въпреки, че не се бяха виждали само от вчера. Когато го видя, че и маха с ръка се затича към него и се сгуши в прегръдката му. Той погали косата и я целуна нежно. После бръкна в джоба си и извади една малка кутийка.
-Ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена-попита той и я погледна с цялата нежност, на която беше способен и и подаде красия пръстен с малко червено камъче.
Тя толкова се изненада, че чак пеперудите в косите и се разлетяха във всички посоки. Беше си представяла този ден толкова много пъти, а ето че Той я завари неподготвена. Има ли изобщо начин да бъдеш подготвен за всичко, което животът ти поднася. Усмихна се широко и каза своето: “ Да.”
Той и сложи пръстена и камъчето заблестя на пръстта и. Струваше му се, че сега блести по-силно от преди. В сърцата им звучеше Океанския валс на Стинг и те затанцуваха, притиснали телата си в танц на любовта. Луната погледна към двамата влюбени и се усмихна лилаво. С косите си направи пътека, по която двамата да стигнат до звездите. Беше лилаволуние...
Небето беше прибрало косите си в блестяща мрежа от блещукащи звезди и хвърляше теменужено-лилави влюбени погледи на брега. Вятърът композираше любовна мелодия, чийто лилави звуци изпълваха въздуха. В цялата тази лилава красота с преливащи звуци и аромати, се чуваше съвсем лекия звук от стъпващи по пясъка боси крака. След малко една дребна фигурка се показа на светлината. Приличаше на видение, родено от морската пяна. Косата и буйно се развяваше и проблясваше в тъмното. По всичко личеше, че бърза за някъде и няма търпение да стигне. Вятърът си играеше с косите и ги разбъркваше по някакъв негов си начин. Полите на дългата и рокля стигаха до земята и те ги повдигаше леко отпред, за да не ги намокри. Беше стихнала почти до средата на брега, когато видя, че фарът светна. Усмихна се. Той беше там и вече я чакаше. Колко пъти вече се бяха срещали при стария фар, а сякаш беше първата им среща. Караше сърцето и да пърха от щастие всеки път, когато се виждаха. Всички казваха, че усещали пеперудите в стомаха, но при нея пеперудите бяха в косата и. Красиви и лилави, така както ги виждаше и в деня, и в мечтите си. Когато отиваше на среща с Него, красивите лилави пеперуди кацаха на главата и, подобно на венец от цветя. Само че нейният беше от пеперуди. Може би беше единствената, която имаше венец от пеперуди на главата си. Какво ли не правеше любовта с хората? Като си помислеше, че само няколко месеца преди това седеше самотна и гледаше през прозореца хилядите трептящи звезди, които и нашепваха красиви думи и се струваше, че са минали години. Но тя нямаше уши за тях тогава. А сега всяка вечер пишеше по звездите красиви ноти, които лунните лъчи превръщаха в красива песен за лека нощ човека, който и беше подарил обичта си.
Още малко ще бъде при него. Тя ускори крачка и се загледа в небето. Имаше чувството, че беше влязла в кадър от един вълшебен декор, подготвен за красива пиеса. Даже чуваше музикалния фон в ушите си. Сякаш съвсем скоро завесата щеше да се вдигне и ще започне представлението. Луната беше изпълнила със сияние почетната ложа и се усмихваше. Преливащи розово-червени ивици се разстилаха в лилава нежност и хвърляха сянка на фара. Тук се срещнаха за първи път и стана най-специалното място за двамата. Тук срещнаха Любовта. Сърцето и започна да бие все по-учестено и тя трепереше от вълнение, въпреки, че не се бяха виждали само от вчера. Когато го видя, че и маха с ръка се затича към него и се сгуши в прегръдката му. Той погали косата и я целуна нежно. После бръкна в джоба си и извади една малка кутийка.
-Ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена-попита той и я погледна с цялата нежност, на която беше способен и и подаде красия пръстен с малко червено камъче.
Тя толкова се изненада, че чак пеперудите в косите и се разлетяха във всички посоки. Беше си представяла този ден толкова много пъти, а ето че Той я завари неподготвена. Има ли изобщо начин да бъдеш подготвен за всичко, което животът ти поднася. Усмихна се широко и каза своето: “ Да.”
Той и сложи пръстена и камъчето заблестя на пръстта и. Струваше му се, че сега блести по-силно от преди. В сърцата им звучеше Океанския валс на Стинг и те затанцуваха, притиснали телата си в танц на любовта. Луната погледна към двамата влюбени и се усмихна лилаво. С косите си направи пътека, по която двамата да стигнат до звездите. Беше лилаволуние...
09.04.13
Няма коментари:
Публикуване на коментар