Венец от маргаритки
Подари ми днес венец от маргаритки
и върна спомени забравени,
утринна свежест в рехави плитки,
щурчови песни в полето оставени.
И странно как един далечен звук
позната мелодия, нежно ухание,
пренасят ни в спомен далече оттук,
внезапен проблясък в нашето съзнание.
Отново в детството си с теб се връщаме,
в тревата тръгнали на лов за пеперуди.
По залез с вятъра пак се прегръщаме
нищо, че още ни мислят за луди.
Главичките си маковете свеждат,
треви гъделичкат боси пети.
Парченца стари от пъзел се нареждат,
видяни днес през други очи.
Усещам как венеца с маргаритки
пръска ухание в мойте коси.
Няма ги вече дългите плитки,
но блясъкът в очите ми още стои!
27.03.13
Няма коментари:
Публикуване на коментар