Миг под звездите

    В късен час

С розов цвят на захаросана близалка
луната в езерото затанцува
с невидими кънки по снежна пързалка
вода скована от лед развълнува.

Дървена къща се гуши в тъмата
вятър бузи надува, с шал се загръща
край прозорци с лед по стъклата
зимна вихрушка с дърво се прегръща.

Снежен човек изведнъж оживява
под чудните звуци на стар грамофон
незнайно как от нищото се появявя
пълен с кристали  сапунен балон.

Към звездите политат фенери
пуснати в мрака от невидими ръце
всеки свойта къща ще намери
ще стопли с пламък самотно сърце.
08.12.12

  Дантели

Вятър завива с дантели от лед
всяка вечер смълчаната къща
всички стъкла и прозорци наред
в красиви картини превръща.


Посипан е покрива сякаш с памук
памучен се вие димът от комина.
Бродира нощта с лампи и звук
снежен гоблен в зимна градина.

Говори фенера със светли лъчи
примигват клепачите снежни
камбанен звън в тишината звучи
разпалват се пак спомени нежни.


Подпират се в двора двете елхи
звездни очи през стъклата поглеждат
в снежната нощ някой още не спи
подаръци  тайно от всички нарежда.

08.12.12