понеделник, 4 септември 2017 г.

На дъното на прашния сандък
принцесата откри шишенце 
с етикет : “Отрова за любов”.
Такава, от която да умира
несподелената любов,
без болка
и да си отива бързо,
без да спира,
за да изгрее ново утро,
събрало всички спомени
в торбичка.
Захабена такава…
С пискюли,
килнали се някак тъжно.
В упътването пише как:
достатъчни са капка-две във чая.
Това е, друго не е нужно.
Минута-две изчакваш да се гърчи
и да заприлича на изсъхнала стафида.
И толкоз. Край.
Историята малко тъжна, зная,
но в приказките за принцеси
понякога така се получава-
началото започва с края
на някаква отровена любов.
/из “Приказни сюжети за принцеси”/

вторник, 21 февруари 2017 г.

"Имало едно време..."-тихичко си затананика Вторник, отпушвайки запушалката на голямата стъклена колба, пълна със слънчеви спомени. От онези, пърхащо-пеперудените, с големите цветни точки и неустоими аромати, които грижливо беше събирала в специалните си стъклени буркани и отваряше от време на време, точно в студени дни като този. 
Докато се чудеше кое късче да извади едно дребничко виолетово ухание се измъкна от бутилката, скочи на двете си тънички краченца и и шумно кихна заради цветния прашец, който беше полепнал по нослето му. Вторник  внимателно взе дребничкото виолетово ухание в шепата си и затвори очи. Ароматът го върна в слънчевия ден, в който беше събирал късчета лято. При една теменужка на пътя, от която си взе парченце ухание. Виолетово. За виолетови приказки с теменужено ухание. Детски спомени за бонбони виолетки в прозрачни пакетчета. Виолетови струйки разтопен сладолед по вафлената чашка. Букетче, за мама. Брошка с виолетови камъчета. Порцеланова вазичка с теменужки на прозореца. Горска свежест, сгушена до зеления мъх на падналия дънер. Капки парфюм. Топъл чай, разлят в порцеланови чаши, изрисувани с теменужки. Виолетова покривка на карета. Цвете в косите. Макаричка с виолетов конец. Милувка от вятър, щуреещ в цъфтящи лавандулови полета. Развързани ароматни торбички. Крилце от пеперуда. Кристална капка, оцветена от виолетови облаци. Цъфнали ириси. Ароматни пламъци от запалени свещи. Цветни мъниста люлякови настроения. Виолетов хербарий от спомени само от едно дребничко ухание, събрано в слънчева сутрин край пътя. 
Всеки цвят и аромат може да разкаже приказка. Вторник взе любимата си писалка и отвори новата страница. 

Имало едно време едно дребно виолетово ухание, което искало да разкаже своята приказка....
"Малки приказки за всеки ден" 

вторник, 3 януари 2017 г.

Обичам тази зима…бялата,
която сякаш няма свършване,
надничаща през тъмните прозорци,
които се събуждат на разсъмване
от блясъка на уличните лампи

и скърцащите стъпки във снега,

където някак времето е спряло.
Когато чаени истории
налива в чаши утрото,

разказани във бяло
с ментов вкус
и топли думички
                                  за хубав ден.
                                  Без бързане за никъде.

                                                   03/01/17

събота, 29 октомври 2016 г.

Събота се събуди рано по навик. В любимото си настроение. С цвят на кафе. Когато последните октомврийски утрини си слагат плетени чорапи и започват да миришат по особен начин, овкусени от канелени пръчки, медени бисквитки и зрънца от кафе. Когато ти става едно пухкаво-чехлено и във въздуха звучат топли мелодии в карирано. Сгушени в мъркащи одеялца. В такива утрини си изваждаше старата мелничка за кафе. От оня вехтошар на ъгъла, с котка на рамото, който и я беше подарил преди време. Една такава червеникаво-кафява с олющени ръбове и чукнато крайче на дръжката.
-Вълшебна е-каза и я пъхна в ръцете и. И тя му повярва. Нали вярваше в чудеса.
Събота се усмихна на спомена и сложи шепа лъскави зрънца в металното коремче на мелничката, и завъртя дръжката ...
Леко проскърца, като стара грамофонна плоча, преди да тръгне и после започна своята ароматна приказка. В преливащи кафяви нюанси. Лешниково. Медено-кехлибарено. Кестеново. Карамелено-шоколадово. Захаросано-джиндифилово. Орехово. Канелено...
Вълшебни истории, наляти в красиви порцеланови чаши с цветя и златни орнаменти по ръбчетата. Топли. Нашепващи магични думички за обич. Предричащи щастливи случвания. За всеки.
Отнесе се Събота в кафеени мисли.Усмихна се и извади последните останали листове хартия от октомври. За своята приказка днес. За обич, налята в чаша кафе. В карамелено.
/"Малки приказки за всеки ден"/

сряда, 26 октомври 2016 г.

Утрото извади старата си плетена кошница и тръгна да събира парченца шарена есен. Късче кора от бреза. Няколко едри шишарки, изтърколени сред листата. Шепа жълъди с калпачета. Букети от листа...За албум с ароматизирани страници и леко пожълтели крайчета, събуждащи усещания за нещо много познато. За една гора…далече…прегърнала своето малко градче по “кестеново време".
Отронваща листопадни думички с топлия си шумолящ глас, напоени с бледо-лилавите ухания от стотици диви циклами, подаващи главички между мъхестите камъни сред дърветата. Забравени спомени, оживели на старата дървена пейка, онази, от която се вижда цялото малко градче, с блещукащи цветни светлинки нощем. Есенни мисли, следващи ехото по познатите криви пътечки, онези, съкращаващи пътя до горската хижа. Тръгнали след цветната диря, оставена от снопчетата билки и горски цветя, подаващи се от раниците на слизащите от върха. Напред, след безшумните стъпки по дървения мост, спрели пред горското изворче. За да се наплискат с вода. Споделени настроения на чаша топъл чай от стария термос. Тишина с топъл дъх на мъх и пушек… Неустоим аромат на печени кестени, подскачащи на почернялата ламарина…
Ех, че му замириса на Утрото…на любимата му гора и на любимото му малко градче. Онова, което винаги носи в сърцето си…
/“Малки приказки за всеки ден”/

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Понеделник нареди малките стъклени шишенца с коркови запушалки и разноцветни етикети. Вече е време за приготвянето на специалните есенции, с цветен вкус на Есен. Любимата му отвара от аромати, приготвени по старата рецепта на Октомври. Парченца сушена ябълка. Корички портокал. Пръчка канела. Стръкчета мента. Лъжичка карамелизирана захар. Щипка настърган джинджифил. Няколко карамфилени пръчици. Ванилови цветчета. Оставени да къкрят в шарената тенджерка на печката, разказвайки своите есенни приказки. За уловените розови бримки, изпаднали от разнищения ръкав на утрото. За потрепващите шарени листа на брезата отсреща и щуравия вятър, промъкващ се през ситните дупчици на плетените шапки. За шумолящи стъпки, забързани към топъл дом и мекички одеялца на карета. За топла чаша чай. За обич.
/"Малки приказки за всеки ден"/

събота, 10 септември 2016 г.



Събота се събуди в едно от любимите си настроения. Едно такова веселичко и луничаво. Безгрижно. Безобувчено. Рошавичко. С ръждиви къдрици. Накичено с гривнички от жълъди. С цвят на акациев мед. 
Допиваше кафето си, когато мярна покрай оградата развяваващата се шарена пола на циганското лято и без да губи време тръгна след него.
Къде ли отиваше толкова рано, чудеше се Събота, опитвайки се да го следва, когато видя опънатите шарените флагчета на есенния панаир и първите цветни сергийки.
От време на време циганското лято изчезваше от погледа и, изгубено между кофите, пълни с разцъфнали хризантеми и отрупаните със захарни петлета маси,а после зърваше ръждивите къдрици и тръгваше отново след него.
Спря се на масата с хартиени ветропоказатели. Същите, като онези, които правеше като дете. Парченце хартиено детство, завъртяно от вятъра. От цветен квадрат, разрязан по диагоналите и сгънат в крайчетата, с четири крилца, защипани в средата с копче. Залепено за тънка дървена пръчка. Търсещи вятър.
Избра си най-яркото. С най-големите точки. И побърза да догони шарките на мяркащата се между масите пола на циганското лято. А то вървеше ли, вървеше...усмихваше се на изрисуваните глинени гърнета с изпъчени тумбачета, обещаващи най-вкусните гозби, спираше да помирише зеленчуците в панерите, надникваше в платнените торбички с орехи, опитваше от медените пити на пчеларите, бърбореше с продавачите на кратунки, повдигаше капаците на кутиите със сладкиши, пощипваше бузките на смеещите се дечица, пробваше кефлибарени накити и копринени шалове и накрая се спря. На любимата си сергия-пълна с бои и платна. А после изчезна.
Събота тръгна обратно с шарения си ветропоказател. На двора я чакаше нейното циганско лято, с полепнал ръждив прашец от прецъфтели летни ухания по нозете и. С цветна палитра, пред платното на триножника. Да нарисува своята приказка. В кехлибарено.
/"Малки приказки за всеки ден"/