вторник, 1 май 2018 г.

Май пристигна тихо...като ароматна въздишка от люляк, промъкваща се през тесните цепки на прозорците, приплъзваща се по ръбчетата на възглавниците, улавяща последните секунди от сънищата, превръщайки ги в люлякови очаквания за щастливи майски сбъдвания. От онези... специалните малки, големи и още по-големи слънчеви сбъдвания, които само Май може да изпълни, стига да ги поискаш достатъчно силно и да тръгнеш. Само напред... след люляковата диря, минаваща покрай лехите с розовеещи градински ягоди, събираща ухания от чашките на момините сълзи и напъпилите божури, тръгнала по горските пътеки, заслушана в историите на подскачащите потоци, свиваща гергьовски венци за здраве, промушваща се между дръжките на "обичките", направените от първите ранни череши, тичаща след количките на сладоледаджията, събираща вдъхновение в маковите полета, посрещаща розови утрини, бутилираща пролетни настроения в прозрачни шишенца, пишеща своите нови истории...За нови слънчеви изгреви и нови мечти, които да сбъдне. По залез. През Май... 

събота, 31 март 2018 г.

Нощта мирише на жасмин
и пише със невидимо мастило
специални думички. На някой...
За лека нощ. 
...A някъде там,
някой пише песен за теб
във сърцето си.
По маргаритено време...

вторник, 6 март 2018 г.

...И сякаш времето нарежда всичко в правилния ред, за да се случи, каквото трябва. Когато сме готови да разпознаем знаците около нас, без дори да има нужда да говорим, за да разберем кое е важното. И тогава неочакваното се оказва съвсем очаквано, непознатите се оказват съвсем не непознати. А може би всички важни хора около нас винаги са били някъде там, в кръга...съвсем незабележими трептения, усилващи се във времето до тогава, докато затрептят на една честота, за да се познаят по пътя към себе си. И може би трябва да спрем да се товарим с очаквания към другите, да спрем да си задаваме въпроси, чийто отговори вече знаем. И може би не трябва да губим време, за да проверяваме това, което безпогрешно усещаме. Време е да започнем да живеем истински в този миг...
из "Под капака на старата ракла"

вторник, 6 февруари 2018 г.

На 5 февруари "Сезонът на мечтите" излезе от печат и вече е налична на сайта на онлайн книжарница SmartReading

Най-после "Сезонът на мечтите" се появи на бял свят, благодарение на страхотния екип на издателство ИвиПет, които повярваха в мен и харесаха историята. Благодаря за страхотната работа и тази прекрасна корица!!! Струваше си няколкото години чакане! Ами, щастлива съм, хора!  Благодаря на тези, които бяха до мен и помагаха с мнение и съвети 
Налична от днес на сайта на книжарницата - SmartReading  За поръчки за България следвайте линка http://www.smartreading.bg/produkt/sezonut-na-mechtite/
За Англия -поръчки на сайта на Книжарница Англия 
http://knijarnica-anglia.com/…/сезонът-на-мечтите-от-макед…/


петък, 5 януари 2018 г.

-Понякога на човек му се иска всичко да се окаже един лош сън и се надява, че ако се ощипе достатъчно силно, сънят ще изчезне и той ще се събуди пак в своята щастлива реалност. Щипваш веднъж, дваж, трети път още по-силно и пак, и пак...и нищо. Лошият сън е заел мястото на твоята щастлива реалност и няма намерение да изчезва. И тогава си мислиш, че започва най-трудното. Защото си попаднал в неочаквана ситуация и трябва да решиш какво да правиш с живота си след тази нова реалност. Като се замисли човек, няма защо да се страхуваш. Няма защо да страдаш и да се опитваш да променяш нещо. Като ти се плаче, изплачи цялата си обич до последната капка и толкоз. Не гледай повече назад, а мисли за новото, което те чака зад ъгъла. Понякога нещата трябва да се обърнат с главата надолу, за да се наредят по правилния начин. Това, което трябва да направиш, детето ми, е да се научиш да обичаш себе си!
/из "Белези"2-"Някъде"/

сряда, 3 януари 2018 г.

- И може би все още има такива старомодно-наивни и романтично-глупави хора, които биха повярвали на красиви думи за “истинската любов”. Такива като мен, като теб… като ей онова къдрокосо момиче с цвете в косите, на ъгъла. Такива, които съвсем наивно са повярвали, че ще остареят с човека, на който доброволно и глупаво са подарили цялото си сърце. Поочукано, позакърпено, с позарастнали белези, но възродено от обещания за вечна любов. До момента, в който разбираш, че повече нямат нужда от него. И как да обясниш тогава на глупавото си сърце, че истинската любов не била истинска? Как да затвориш пукащите се по кривите ръбове белези, разцъфнали отново в кървовочервено по стените на душата ти? Как да понесеш мисълта, че всичко, в което си вярвал е било само илюзия и светът, който си изградил с толкова любов се е срутил пред очите ти, а някой, на който си вярвал те е излъгал?
И може би в това е най-голямата болка, момичето ми. Че някой е разрушил вярата ти във всичко онова, което е било най-важно в живота ти, че е предал доверието ти. Разочарованието, това е нещото, от което боли най-много. Гледаш ме сега стара и сбръчкана, но ги разбирам и аз тези работи. Кой знае, с темпото, с което сега се развиват технологиите, може някой ден да измислят фотоапарат, толкова прецизен, че да успее да заснеме невидимите белези душата. Какви ли картини с кръпки ще се покажат…Но със снимка или без снимка, каквото и да правим, въпреки нас, въпреки времето, те винаги ще си останат там. За да ни напомнят какво сме преживели и да не правим същите грешки. За съжаление, обаче, сърцето никога не слуша. Втурва се смело, докато не се разбие отново. И тогава какво ти остава, освен да събереш парчетата… да решиш какво да ги правиш. Да ги залепиш, готови за следващата “истинска” любов? Или да ги заключиш някъде на тъмно. Завинаги…
/из“Белези-2 “Някъде”/